Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Legion Gold (ревю) - Strategy First, Походова стратегия, Компютърни игри
Legion Gold

Автор: Станимир Кръстев, понеделник, 26 май 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ето една трудно откриваема и изключително недооценена игра. Legion Gold излиза в първите години на хилядолетието - само как звучи, през 2003 година, когато Age of Empires II все още се играеше, имаше си вече и достатъчно реално времеви и походови стратегии на исторически или фентъзи фон... Играта, за която става дума тук обаче се отличава от тях по две неща. Първо, едни от създателите и са Strategy First, и второ - полага началото на незабравима поредица, с революционни като идея битки. Но за самата компания няма да пиша повече от това, че по принцип се слави с нестандартни и от там - интересни игри, към които, наистина, имам известно пристрастие.

Какво предлага самата Легион Голд. Строго систематична и сравнително реалистична, класическа походова стратегия, въртяща се около развитието на градове и борба за територия. Почти нищо повече, нищо по-малко*.

Визията на играта може да изглежда малко постна по съвременните стандарти, но пък е напълно достатъчна за поставените цели. След първите няколко схватки, изпълненията на полето на честта се струват леко вдървени на зрителя, макар и все още зрелищни. Картите на отделните кампании са нарисувани с вкус, като всяка има по поне няколко уникални елемента - Стоунхендж, или вулкана до Помпей, които се срещат само там и в никоя друга.

Звукът също е на прилично ниво, с ненатоварваща музика и различни викове при селектиране, или даване на заповед за отделните раси. За съжаление звуците за всяка раса са ограничени и лесно доскучават.

Геймплеят е разделен условно на две части, сравнително независими една от друга - развитието на градовете и война. Често конфликт започва само заради даден ресурс, разположен в град, а пък точно от спецификата на селищата се определят армейските части и стила на водене на война.

Ресурсите са само три, за разлика от по-късните игри от поредицата, където броят на видовете възможни стоки нараства няколкократно - храна, желязо и дърво, отговарящи най-общо на кавалерия, пехота и стрелци. Всеки град предразполага към развитието на един или два ресурса, като понякога въобще не позволява да се произвежда в него определен вид. Освен за производството на ресурси, градовете изпълняват и други важни функции, като набирането на войски, обучението им, разширяването им и т.н. Може да се каже, че когато дойде зима (време за строежи) има избор каква точно сграда да се поръча за следващата година.

Всяка раса - римляни, германци, брити, пикси, гърци, испанци - има свои специфични единици. И макар на пръв поглед да не се различават много, освен по визия, изборът на народ на свой ред предопределя стила на игра. Безспорно, римляните са най-могъщи, но това предлага много интересна и достатъчно трудна - макар и Legion Gold да става доста лесна в ръцете на вманиачения играч, и той да трябва сам да търси предизвикателството - игра за другите сили на тази карта. Римляните имат и най-силния тип войници - не, няма да се изненадате - претроянци. Визията на бойците може да се стори на претенциозното око грубовата, но всъщност е достатъчно добра.

Тук идва времето да спомена и най-добрата част от геймплея на поредицата - битките. За 2003-та година подобен начин за провеждане на сражение е доста оригинален. В зависимост от броя и качеството на разузнавачите, ако има такива, армията на играча може да види част или почти всички войски на противника. Следователно, той подрежда внимателно своите отделения, дава заповеди какво построение да се използва - редица, блок, клин, обратен клин, шахмат и други, задава им конкретните разпореждания за битката, от типа на "изчакайте еди-колко си и тогава атакувайте", "търсете противника", "тичайте напред", "стойте на място" и пр., а след това му остава само да натисне бутона за начало и да се снабди с пуканки или поне някаква напитка, тъй като представлението започва. Цялото сражение се развива като на филм, без възможност за играча да го промени щом веднъж е дал заповедите си - едва в последните версии има няколко опции в битка като "пригответе се за близък бой", краткотраен бонус към морала, сигнал за отстъпление, пауза и превъртане. Това означава, че сражението се решава още при подготовката и не изисква никаква допълнителна намеса на играча.

За да се постигне победа и загубите да са в допустими граници, безспорно е нужно да се помисли. Ако изпратим, като пример, бавните си хоплити срещу противниковите стрелци или леката си италианска пехота срещу свирепите келтски фанатици няма да постигнем задоволителни резултати. Но ако срещу стрелците поставим в дълга редица, на елитната си немска кавалерия наредим да ги атакува в галоп и ако подмамим с редовни легионери фанатиците, докато ги атакуваме по фланга с леката пехота... красота!

В битка, всяка част от армията индикира състоянието си - не само като загуби в жива сила, но и до колко е в състояние да спазва нарежданията си. Символите са стрелка - групата се движи заедно и изпълнява чинно, три малки стрелки - формацията е разбита, но войниците продължават да атакуват, една напред и две назад - бойците биха се сражавали, ако има противник наблизо, но инак ще се разбягат и три стрелки назад - за този отряд битката свърши. А най-вероятно и войната - те бягат, захвърлили оръжието си.

Различните карти, на които може да се играе, са седем без туториъла - Conquest of Britain, Elysium Fields, Germania, Hispania, Pacifying the North, The Gallic Wars, Unification of Italy, като внимание ще обърна единствено на последната. Тя е най-сложна и приятна, поставяйки играча в позицията на един от ранните римски крале, когато бъдещия господар на света разполага едва с три града и желание единствено да оцелее. Политическото положение е достатъчно шарено и заплетено - големи и надменни етруски, средни и борещи се за всяка педя земя, която могат да откъснат от съседите си държавички, страхливи и подмолни полиси в гръцки стил. Теренът е разнообразен, с много реки и планински проходи, позволяващи както лесна отбрана, така и изненадващи нападения.

Целта на играта е контролиране на 50% + един от градовете на картата, запълващо индикатора за политическа мощ, и задържането им в продължение на един ход. В последните стадии играта става леко мудна, обикновено се набират свръхмощни войски, които никога няма да достигнат постоянно изменящата се фронтова линия, следи се състоянието на множество селища, а ресурсите не достигат, така както и в началото на играта - но ако през първите ходове не са достигали двуцифрени числа, то в такъв момент те са близо четирицифрени. Войските вече не разчитат само на опит от реални битки, тъй като загубите биха стрували прекалено много, а достигат няколко нива на тренировка още в градовете само докато чакат нужните ресурси, за да увеличат максималната си бройка.

И като за финал, бих искал да препоръчам Legion Gold на "хард-кор" играчите, които търсят истинска игра, и знаят, че новите заглавия впечатляват главно с обвивката, но не и съдържанието си.

---
* За разлика, следващите игри от поредицата доста променят простия геймплей на Legion Gold, добавяйки сложна политика, търговия и наука. В последните игри всичко се омешва в изключително сложна схема за паралелно и взаимно свързвано развитие.






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 4994 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.