Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Методът Морис (статия) - Бойни изкуства
Методът Морис

Автор: Асен Георгиев, петък, 23 май 2008.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

В света на Бойните изкуства, търсенето на методи за усъвършенстване води до постоянна промяна и развитие. Нови стилове се появяват постоянно в резултат на натрупване и осмисляне на опита на посветените практикуващи.

Стив Морис ( http://www.morrisnoholdsbarred.co.uk) се занимава с Бойни изкуства вече над 40 години и ако това не е отдаден на каузата си човек, не знам кой би могъл да е. Настоящият материал е представяне на неговия тренировъчен метод (и подход към тренировъчния процес), за който той любезно ни предостави информация.


***

Водещият принцип на всички видове бойни тренировки е да тренирате така, както ще ви се наложи да се биете. Това означава да се подготвите умствено и физически да се изправите срещу човек, който умее да се бие, във всеки смисъл на думата, а не да тренирате, за да пребиете някой пияница, който едва се държи на краката си, или да участвате в игра на "кой кого докосна първи". Къде е предизвикателството в това?

Аз вземам за пример на хора, които могат да се бият измежду водещите бойци на ММА. Защо? Просто защото ММА, въпреки че има правила, условности и договорености, е най-близкото спортно приближение до истинския бой. А, както съм казвал много пъти, макар че можете да хапете, да бъркате в очите и да атакувате слабините в уличен бой, не можете да изпозлвате подобни техники с пълна сила дори в приятелски спаринг или на тепиха, без някой да бъде сериозно наранен или да рискува трайни увреждания. Ако не можете да използвате някое движение срещу съпротивлявящ се опонент на ринга или тепиха, не можете да получите това инстинктивно разбиране за движението, което е необходимо, за да го използвате успешно в реален бой. Ето защо, за моите цели, ММа е най-добрият източник на информация за боя. А лично аз бих предпочел да се доверя на това, което собствените ми очи ми казват, че работи, отколкото на твърденията на някой източен майстор или самообявил се гуру на самоотбраната.

След като изяснихме необходимостта от имитацията на бой по време на тренировка, се срещате с проблема, че е необходимо да тренирате специфично, реалистично и с висока интензивност, без някой да бъде сериозно наранен-проблем, с който съм се занимавал през годините, с различна степен на успех. Ефективният тренировъчен метод трябва да дублира в своите упражнения същите психологически, физиологични, физически, технически, тактически и стратегически изисквания, пред които ще бъде поставен боеца. Той трябва да постигне това в рамките на хаотичните, насилствени размени, които очаквате, че ще се случат, както в стойка, така и на земята, срещу конкретен опонент или физиологически, физически или стилистичен тип и трябва да подготви боеца да издържи на всякаква продължителност от 30 до 90 минути високоинтензивен бой. Дори без хапане, бъркане в очите и удари в слабините, това не е лесно да се постигне без тренировъчните партньори да понесат сериозни травми.

Въпреки, че през годините съм обработил от всеки възможен ъгъл всички компоненти, на които трябва да се наблегне в бойната тренировка, никога не съм успявал (поне не и задоволително за мен самия) да ги организирам в тренировъчен метод, който мога да предам лесно на останалите. Поне така беше допреди месец, когато паркирал в странична отбивка из хълмовете на централна Англия, докато децата спяха на задната седалка, с бележник в скута си и вперил поглед на запад към земята на предците си, изведнъж видях всички части от пъзела да се наместват с абсолютна яснота.

Използвайки някои психологически/физиологически тренировъчни принципи, специално разработени технически и ситуационни бойни упражнения, методи на условен и игрови бой, и упражнения, както специфично бойни, така и свързани с настройването на невромускулноскелетната структура за бойни цели, това, което създадох, беше метод, чрез който един боец може да се подготвя както за специфичен опонент или физически/психически/стилистичен тип опоненти, във всякакъв сценарий или ситуация, в стойка или на земя, при пълна сила и интензивност. Тази тренировка е толкова интензивна и специфична, че не изисква дълги отрязъци от време, за да бъде ефективна. Ако тренирате 4-5 дни в седмицата (30-5 минути сутрин, 90 минути до 2 часа вечерите), през 21-30-дневен тренировъчен цикъл, плюс 3-4 дни възстановяване, в края му ще сте достигнали върха на подготвеността си за бой (или, ако не сте професионален боец, ще достигнете оптималното си ниво на тренираност). Можете да повтаряте този процес отново и отново без сериозни травми, претрениране, или скука.

След като основните принципи и концепции бъдат разбрани и приложени в предложените тренировъчни серии, методът ми предлага средствата, чрез които боецът/трениращият бойни изкуства може в относително кратък период от време да постигне психическата насттройка, ниво на анаеробна/аеробна подготвеност, функционална сила, ловкост, стабилност, реактивна сила, динамичен баланс, координация между ръката/крака и окото, тайминг, боен ритъм, подготовката на тялото и телесните оръжия, фундаментални умения, ключови нападателни/защитни/контриращи движения в стойка и на земя, методи, тактика и рингов опит, необходими за боя. Това, което съм измислил, са методи за претоварване на невромускулноскелетната структура за 21-30 дни на тренировъчен цикъл, специфичен за боя в стойка и на земя. Този метод е създаден заподготовка за бой, а не, да речем за игра на ръгби или футбол. Той използва феномена на свръхкомпенсацията, така че след възстановителния период на края на тренировъчния цикъл, сте по-силни от преди физически и психически.

От гледна точка на подготовката на бой, това е най-доброто нещо, което някога съм правил. Това не обезсмисля всичко, което съм направил досега; напротив, методът се основава на всичко, което съм правил, за да създаде абсолютният метод за подготовка за бой. Толкова съм уверен, че ако се разбере и приложи, методът ми може да революционализира бойните тренировки, че реших да го кръстя "Методът Морис". А тренировъчните сесии, макар и тежки и трудни, са интересни. Съдейки по ентусиазираните отзиви на тези, които го опитаха в LSE през 2005 г., съм уцелил право в десятката. Денис Джоунс и Боб Алън, и двамата опитни бойци, бяха запалени по метода впоследствие. Марк Пери, който се е появявал в други филми, които съм правил, но не бях виждал от 3 години, коментира, че съм постигнал друго ниво на трениране.

Моят метод е по-скоро подход към тренирането, отколкото система, и е такъв, че, веднъж след като бъде разбран, може да бъде адаптиран за личните нужди на всеки боец или трениращ бойни изкуства, независимо от "деноминацията" му. Може да бъде също адаптиран и прилаган от членове на полицията, армията, въоръжените сили или службите за сигурност. В крайна сметка, боят си е бой.

Никога досега в живота си не съм поставял името си на определен метод. Самият факт, че наричам това "Методът Морис", показва колко съм уверен в това, което съм създал в това, което съм постигнал. Но в този случай, цялото е по-голямо от сбора на отделните си части, и резултатът, който ще видите на тези ДВД-та (или ще изпитате, ако дойдете на някой от курсовете), представлява кулминацията на цял живот изследвания и практика.

Това е част от въведението към обучително DVD по "Методът на Морис", за качеството на което той, както е видно залага много категорично авторитета си. По-долу, вместо да предаваме информация от втора ръка, ще продължим да разглеждаме с коментари и пояснения и още някои изказвания на Стив Морис:

Принципът, който е в основата на всяка бойна тренировка, е да тренирате, както ще ви се наложи да се биете. Това означава, че трябва да се подготвите за противодействие на сепцифичен опонент или физически/психологически/стилистичен тип, чрез интензивни, често опасни и хаотични бойни сценарии и отработка на ситуации в стойка и на земя, които могат да продължат от половин до един час(в случая с ММА).

Тук Стив Морис не разглежда специално въпроса за тренировка за схватка на улицата, която обикновено е доста по-скоротечна. Вероятно не намира за нужно, предвид че ако боецът има достатъчно издържливост за 15 или 30 минути на ринга, най-вероятно ще издържи и обикновено по-краткото улично стълкновение

***

Най-добрият начин, който познавам, за да получите представа за това, което се изисква, за да бъдете ефективен боец, е да гледате тренировъчни филми и схватки на най-добрите бойци на Pride и UFC в действие. След това, след дълъг анализ, използвам информацията от видяното, за да подкрепя, променя или дори да изоставя съществуващи бойни или тренировъчни принципи и концепции, или за да създам нови. По-вероятно е да се повлияя от това, което виждам бойците наистина да правят на ринга, отколкото на тренировка, тъй като опитът ми сочи, че тренировъчните методи на много бойци всъщност не допринасят за успехите им.

UFC, Pride-две от най-големите вериги за "свободни боеве", смесени стилове и други подобни. Характеризират се със специфичен правилник, при който са позволени повечето удари и захвати, а боят не се прекъсва, ако бойците паднат на земята. Към момента най-близкото, което може да се види по българска телевизия, е "Елит Екстрийм" по Ринг ТВ. Като термин се използва ММА, което е английското съкращение за "Смесени бойни изкуства", както и NHB(съкратено от "без забранени хватки", макар че забранени техники все пак има; просто са малко).


***

Движеният ви трябва да имат емоционално съдържание, без самите вие да се поддавате на емоциите.
Фьодор Емелияненко е един от най-добрите бойци на света, що се отнася до създаването на хаос и опасност в боя, поддържането им и налагането на волята и уменията си върху тях. През целия бой той води битката в полето на опонента и го кара да реагира и да допуска грешки. Това принуждава опонентите му да изоставят оригиналния си план и му позволява да води битката натам, където иска.
Наистина, уменията, които Емелияненко показва на ринга/арената са често далеч от оптималните. Но те работят. В такава хаотична и опасна среда, просто нямате информацията или времето да направите перфектното решение или да изпълните перфектното движение. Просто правите това, което трябва да направите, и ако не проработи, правите нещо друго-докато стане. Емелияненко помита опонентите си с ясно изразеното си деструктивно намерение. Решителността му е достатъчна, за да създаде небходимата реакция за ситуацията. Изглежда няма значение къде Емелияненко удря опонента си, или с какво-стига да го удря. Пораженията идват от решителността и намерението.

Когато тренират, прекалено много бойци игнорират факторите на хаоса и насилието в боя, концентрирайки са върху усъвършенстването на движенията си в относително спокойна обстановка, вместо върху това, което ще им се наложи да правят във враждебна обстановка.

(...)

Ако Фьодор Емелияненко е въплъщение на хаоса и насилието, то Антонио Ногейра е търпеливото спокойствие сред бурята, спокойно изчаквайки да забие иглата си.

Фьодор Емелияненко-известен боец от свободните боеве. Считан от мнозина за настоящият номер 1 в този спорт. Практикува Самбо.

Антонио Родриго Ногейра се е състезавал в Pride и UFC. Повечето му победи са постигнати чрез ключ или душене, довели до токазване на опонента, или съдийско решение. Същото може да се каже и за неговият брат-близнак Антонио Рожерио Ногейра.

***

Нашите предци са издържали ежедневно на среда, далеч по-враждебна от нашата собствена. Процесът на еволюцията ни е осигурил средства, чрез които можем ежедневно да изпитваме периоди на интензивно психическо и физическо натоварване и (ако възприемаме трудностите като предизвикателство и се справим с него) "системата" на нашето тяло се бори и ние ставаме психически и физически по-силни от преди.
Като трениращи бойни изкуства, целта е да намерим или създадем методи да се натоварва или претоварва системата, която пресъздава същите тези психически, физически, технически, тактически и стратегически изисквания, които ще постави пред нас опонент от специфичен вид.

***

Когато се подготвяте за какъвто ида е бой, първото, за което трябва да се погрижите е да намалите начините, по които можете да загубите. Важна част от това е наличието на състезателен дух, така че дори в най-лошия случай да се борите до последно и евентуално да намерите начин да победите накрая.

Психическото и физическо закаляване ще ви позволи да останете фокусирани върху непосредствената задача и крайната цел, дори когато ви удрят и сте абсолютно изтощени. Най-накрая, трябва да имате добра защита в тези фази на битката, в които очаквате, че опонентът ви ще бъде най-силен.

***

Не давайте на опонента възможността да направи перфектната оценка на ситуацията или да изпълни перфектното движение. Но преди всичко, не очаквайте да имате вие подобна възможност!

***

Чудесен начин да постигнете емоционално и физическо изразяване на деструктивно намерение, както и подготовка на ума, сърдечносъдовата система и мускулите да издържат на такова напрежение е да вземете подходящо тежка медицинска топка и бързо, експлозивно и с много повторения да я забивате в земята от полу-клекнало положение със силата на цялото тяло. Хващайте я на отскока и повтаряйте от тридесет секунди до минута, направете кратка почивка (да речем, 10 секунди) и след това повторете процеса или изберете друго експлозивно упражнение, докато не завършите 5 минути експлозивна работа. Други методи: да забивате топката в стена с хвърляне над глава или под различни ъгли; да я хвърляте към стената от изправена стойка, от колянни или различни лежащи позиции; да вземете дръжка за мотика и докато стоите на ръба на колело на камион, да удряте надолу експлозивно, максимален брой пъти, от тридесет секунди до минута.

Чрез използването на инструменти, можете да схванете по-лесно решителността да изпозлвате насилиер деструктивното намерение и движението на цялото тяло, толкова необходими за удрянето с естествените ви оръжия, защото сте премахнали подсъзнателния страх да не бъдете наранени. Всичко, което трябва да направите след това е да пренесете тази емоционална и физическа експлозия към удрянето на опонента, или чувала.

***

Трябва да имате присъствие на духа, за да се възползвате от всяка възможност. А единственият начин, по който можете да постигнетре това присъствие на духа, освен чрез опит на ринга/улицата, е като пресъздавате на тренировка бурята, която очаквате да се разрази на ринга.

Проблемът е да намерите начин да участвате в такива упражнения с пълна сила и интензивност, без някой да бъде сериозно травмиран или да претренирате.

Някои момчета имат психическата и физическа сила, издържливост и умения, за да станат бойци от висока класа, но не им достигат две от най-важните съставки: инстинкта на убиец и гордостта. Когато ги гледате да се бият, те изглеждат, сякаш премианват през някакъв боен ритуал. в преносен смисъл, те не се опитват да убият другото момче. Не възприемат боя като ситуация на живот и смърт. Те не изглежда да се бият за нещо, някого, дори за себе си.
Трябва да тренирате, както ще се биете. И също толкова важно, трябва да се биете, както сте тренирали. Някои тренират като тигри, а се бият като котенца.

Когато авторът говори за нараняване, се има предвид простичкият факт, че за да се прекрати улично нападение, се налага напдателят да бъде наранен така, че да не е в състояние или да загуби желание да продължава нападението. Разбира се, в съвременния свят, това трябва да се съобразява със закона за неизбежната отбрана, но това е една съвсем отделна тема, която напълно заслужава не по-малко внимание. Всъщност, по темата съществуват множество монографии от изследвали въпроса юристи, в България такъв е А. Гергинов.

***

Повечето професионални атлети, особено тези в контактните спортове, рядко не са травмирани, нито пък им липсват лични поблеми и препятствия за преодоляване извън салона. Те просто стискат зъби и продължават с това, което трябва да направят на ринга/арената, или в салона.

В спарингите се търси приложение на техниката, която предвиждате, че може да ви се наложи да използвате, като една от целите е усвояване на прилагането й срещу опонент, който не желае да ви сътрудничи. При такова отработване, разбира се, са възможни травми. Въпросът е те да се сведат до минимум и да няма трайни наранявания.

Въпреки това, някои хора винаги търсят причини да не тренират, вместо да тренират.

***

Червената зона е теоретичната зона, в която, ако опонентът ви попадне случайно, не можете да пропуснете, както и обратното. Голяма част от боя е в осъзнаването на тази зона и контролирането й, като по някакъв начин се подмами опонента да влезе в нея или навлезете сами, без опонентът да го осъзнае.

Ако сте извън тази зона, опонентът ви трябва да компенсира позицията или движението си, за да се сближи с вас, както и обратното. Това дава време за действие.

Ако сте в червената зона и не успеете да предвидите какво ще се случи, вече е твърде късно. Вече сте ударен, заключен или хвърлен.

В червената зона въпросът е да предвиждате какво ще се случи, вместо да реагирате на това, което се случва.
Ако сте извън нея, по-важното е да реагирате на случващото се.

***

Мисля, че за първи път осъзнах червената зона, докато наблюдавах лъвица, която дебнеше зебри. Докато лъвицата се виждаше, но беше на дистанция, збрите знаеха, че могат да се измъкнат и продължаваха да си преживят. Но когато я загубиха от поглед в тревата, за една от тях вече беше станало твърде късно.

Лъвицата беше изпозлвала прикритието, за да се промъкне до жертвата си и да навлезе в нейната червена зона. КАто боец, вие също можете да използвате прикритие, отвличане, позициониране и превъзхождаща скорост, за да попаднете в червената зона на опонента, без той да разбере.
Червената зона не е нещо, което можете да измерите с линийка; не е наистина физическо пространство. Това е по-скоро чувството за удобен случай, осъзнаване на момента, който ми е даден (не нарочно...) от опонента или създаден от мен, когато инстинктивно знам, че не мога да пропусна, независимо дали е пред носа ми или на три метра. Както динамичния баланс, тайминга оценяването на дистанцията, това е чувство, което можете да развиете с опита.

***

Подобреното чувство за време, тайминг, дистанция, способност да разчитате езика на тялото, светкавични рефлекси, предусещане на това, което ще се случи, доказани умения и кураж да действате решително с малко информация са способности, които ще оцените, когато се заемете с човек с нож или подобно смъртоносно оръжие.

***

Притежаването на чувство за време и светкавични рефлекси ви позволява да пренесете боя в полето на опонента и незабавно и решително да се адаптирате към неговите реакции спрямо вас, или да изчакате и контрирате всяко негово действие като светкавица.

Това ви позволява да играете в червената заона, без да бъдете ударен.

Тайминг-способността да се изпълни подходящото дейсвие точно в подходящия момент, без подраняяване или закъснявне. Тук има пряка връзак с чувството за време, без което таймингът е трудно приложим.

***

Когато става дума за чувство за време, имам предвид способността да усещате интервалите от време в движението, или между две движения. Именно чрез способността да усещате периодите от време в развитието на движението и промените между тях, можете да сграбчите възможностите, които опонентът ви предоставя (ако имате светкавични рефлекси и можете да действате решително). По същият начин, можете да избегнете да му предоставяте такива възможности.

***

Развиването на чувство за време ви позволява да синхронизирате с ритъма на движенията на опонента и, най-важно, да синкопирате с него.

Синкопирането върху ритъма на движенията на опонента поначало означава да сте способен да вмъкнете пауза или акцент върху движението в неочакван момент.

***

Един начин да придобиете начално чувство за синкоп е да слушате афринканска, латино или индийска музика. Бразилските ритми са подобни, но макар че синкопния ритъм е ОК за подчиняващ граплинг, темпото обикновено е прекалено бавно за по-бързата ММА игра.

Повечето хора тренират и се бият в синхрон. Много малко изглежда разбират как да създават контра-ритъм, независимо дали на собствения ритъм или този на опонента.

Тук се има предвид накъсването или вмъкването на движения между тактовете на ритъма, което би довело до объркване на противниковия тайминг и предимство за вас


Използвана литература:
http://www.morrisnoholdsbarred.co.uk/07mmoverview.htm






Допадна ли ви този материал? (4) (1) 4492 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (16) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.