Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Клуб на недоволните арткорпохолици (статия) - Разкази, Творчество
Клуб на недоволните арткорпохолици

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 22 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Надписът изглеждаше като набързо надраскан графит, точно над паянтовата дървена врата на тухлената къща в краен квартал, рядко посещаван от почтени хора. Добре облеченият мъж за последен път сравни адреса с този от смачканото листче в ръката си, след което плахо натисна дръжката и прекрачи в мрака на неизвестното. “Клуб на недоволните арткорпохолици”, точно това беше мястото, от което така отчаяно се нуждаеше.

В полутъмната стаичка, абсолютно празна ако изключим десетина дървени стола вече бяха заели местата си някои от обичайните посетители. Цареше пълна тишина. Всички гледаха съсредоточено в пода. Липсваха приятелски бъбрения, така характерни за затворените кръгове на хора, споделящи сходни проблеми. Мъжът се почуства още по-неудобно и седна с половин седалище на възможно най-задния от наличните столове. За щастие, малко преди да се разубеди и да напусне къщата в стаичката влезе средно-висок, добре сложен блондин, при което всички останали се изправиха и в един глас произнесоха заветната фраза: “Ние не се срамуваме. Това може да се случи на всеки.”

- Здравейте, здравейте. Как си Катрин, преодоля ли стреса от новото работно място? Радвам се, че те виждам Джон. Прати поздрави на Сюзън и децата. О, виждам, че имаме нов член. Нека го поздравим дружно.

Неочаквано станал обект на всеобщо внимание, мъжът почти подскочи, готов да избяга.

- Саймън. – Името се отскубна насила от пресъхналите устни, но вече нямаше връщане назад.
- И така Саймън, ще споделиш ли с нас проблема, който те доведе в малкото ни семейство? Не, не бива да се притесняваш. Ние не се срамуваме, това може да се случи на всеки. Добре, виждам, че имаш нужда да се отпуснеш. Нека започне някой друг, тогава. Мелиса, разкажи ни за своя проблем. Сигурен съм, че това ще ти помогне да преодолееш миналото и да погледнеш напред с ясен поглед.

През 2062-а година конвенционалната пластична хирургия достига апогея си, което всъщност се оказва и началото на края. Технологията е достигнала лимита си и е обречена да бъде изместена от по-модерни методи, но в тези години за нея почти няма невъзможни неща. Липосукции, корекции на почти всяка част на тялото, която можете да си представите. Искате гравирани зъби, идеално подредени и равни, няма нищо по-лесно за всеки средноквалифициран хирург. Или да изглеждате като двайсетгодишен, независимо че прехвърляте петдесетте - та това вече е стандарт на живот. Последният хит е в очната хирургия. Напредъка в медицината може не просто да промени цвета на ирисите, но и формата му.

Мелиса представляваше пищна блондинка с очи във формата на пъстри звезди и с тяло, на което би могла да завиди всяка древна богиня.

- Ами аз, започнах на осемнайсет. Нали разбирате, носа ми. Огромен и имаше една такава гърбица, ужасно. Не можех да се погледна в огледалото, имах чувството, че го заема цялото и не мога да видя лицето си. Не излизах никъде, беше ме срам да се показвам пред хора и дори в училище ходех с шапка с козирка, ниско нахлупена над лицето. Но нищо не можеше да помогне, затова прибегнах до първата си хирургическа корекция. Резултатът беше невероятен, направо фантастичен и всичко стана толкова лесно. На сутринта влизаш в клиниката, заспиваш и когато се събудиш по обяд, вече си нов човек.
- Виждате ли, приятели мои. Колко важно е да си върнете самочувствието, с толкова малко усилие. Но да, продължавай Мелиса, продължавай. Разкажи ни какво се случи после.
- Това беше само началото. Бях толкова впечатлена, че реших да коригирам и други неща в себе си, които не харесвах. Леко стесних ханша, повдигнах и изпънах скулите, сложих си и коремни импланти. Особено важно за мен беше да променя за постоянно цвета на косата си, която преди беше безлична, а сега е… толкова красива.

Жената замечтано нави около пръста си един кичур, но се сепна и продължи разказа за живота си.

- Разбира се, бюста. Преди петнайсет години за първи път въведоха “умните” силиконови импланти и аз бях първа на опашката от желаещи. Толкова е прекрасно, през деня да си делова, строга бизнесдама, а след работа само с десетина минути масаж да се превърнеш в парти-момичето с безкрайно деколте, което подлудява всички.

Мелиса пое дълбоко дъх и няколко искри проблеснаха в очите й, преди отново да възприеме тъжния, измъчен вид на излъгана в надеждите си развалина.

- Накрая оставаха единствено очите. Първите няколко дни ме болеше и виждах размазано, но след това се погледнах в огледалото и онемях – от дребното, неугледно момиче в училище се бях превърнала в богиня.
- Да, но кажи ни какво се обърка после, Мелиса. Не се срамувай, това може да се случи на всеки.
- Стана пожар, в болницата, в която се съхраняваха всички документи за операциите ми. Не отдадох голямо значение на това, но започнаха проблемите. Оказа се, че аз не съществувам. Аз повече не съм Аз, не съм това, което властите мислят че съм и няма начин да се докаже коя съм. Не мога да си намеря работа, не мога да кандидатствам за помощи, Аз не съществувам вече. Дори дъщеря ми, когато се върна от пансиона в Швейцария не ме позна.

В пълната тишина, в която присъстващите гледаха съчувствено жената, Саймън се почувства още по-неловко и нервно премести тежестта върху другия си крак.

- Да, Мелиса, това е ужасно. Но не се срамувай, това може да се случи на всеки. Ние не се срамуваме! Добре, Саймън, готов ли си да ни разкажеш своята история? Не, още не. Добре, нека да изслушаме някой друг. Джоан, разкажи ни за своя проблем.

В средата на 21-ви век манията по татуировките властва по света. Но е необходимо нещо ново, нещо, което да е още по-шик от всичко правено и да придаде нови измерения на племенното изкуство. И тогава Поги Махаракики, известен татуист от Нова Каледония и дипломиран химик осъществява революцията. Чрез сложни многопластови татуировки, направени от мастила, реагиращи на слънце, влага, хормони и всякакви други влияния той създава живи картини.

Спортното чернокосо момиче се изправи непохватно и огледа останалите предизвикателно, след което се обърна и смъкна част от роклята си, показвайки изящна татуировка на луна върху лявата си плешка. Изглеждаше триизмерна, детайлна, с кратерите и отсенките, почти истинска.

- Бившето ми гадже е най-добрият татуист в Мелбърн. Дълго време се чудех каква точно татуировка искам, но това беше детската ми мечта и трябваше да е нещо специално. Робърт наистина надмина себе си. В зависимост от хормоналния баланс по време на месечния ми цикъл луната преминава през пет различни фази от пълнолуние до тънък сърп.
- О, Джоан, разкошна е!
- Няколко години по-късно разбрахме, че нещата между нас не вървят и решихме да се разделим. Като прощален подарък се разбрахме да ми направи още една, но исках тя дори да е още по-специална. И си направих роза, роза, която в ранна утрин е пъпка, след което бавно разцъфва. Дори успя да направи капка роса, която наистина да изглежда почти истинска.

Саймън беше зяпнал, притеснен до краен предел, докато Джоан направи кратка пауза, в която да остане сама с мислите си. Скоро момичето продължи, но от предишната й самоувереност не бе останал и помен.

- Но гадината ми погоди номер. Ако не се къпя поне шест пъти дневно проклетото цвете пожълтява и се сбръчква. Едва понасям живота си оттогава.
- Проклети да са, некадърници! Не можете да си представите на мен какво ужасно нещо ми се случи.

Дебелия мустакат мъж седеше на един от задните столове, но от известно време едва сдържаше ентусиазма си да разкаже собствената си история. Саймън наистина не можеше да си представи какво толкова по-ужасно му се е случило.

През 21-ви век генната терапия чрез различни вектори за пренос на нови гени или подтискане на други се оказва безценна в борбата с редица заболявания, но това е само върха на айсберга. Осъзнали потенциала на успешната технология, находчиви лекари създават така наречените генни операции, при които се променя генетично само конкретна група от клетки с козметична цел. За момента пълните възможности на метода са в сферата на безкрайното и само малко количество промени се предлагат комерсиално на пациенти.

- Виждате сами, имам прекалено бяла кожа и през целия си живот ми е било почти невъзможно да ходя на плаж като нормалните хора. Вечно под чадър, с пластове мазнини и помади по мен, беше нетърпимо. Но когато се пенсионирах и си получих компенсацията, реших да направя нещо за себе си. Отидох в клиника и си направих това ужасно нещо, дето ми разбъзикаха гените. Сигурно било, разправяха. Ще си си все същия, но като дойде лятото, достатъчно било да се покажа за минутка на слънце и клетките ми щели да се такова, активират, и за един ден да имам най-шоколадовия тен, все едно съм бил цял живот на някой тропически остров. Е да, ама после нещо се скапа. Колкото и да се пека, кожата ми по гърдите, корема и гърба си остава бяла като мляко, а лицето, ръцете и рамената понякога са черни, понякога кафяви, ама най-често придобиват някакви такива зеленикави и синкави оттенъци. Не давали гаранция, все още било експериментално. Ама това го пишеше с ей такивка дребни буквички, верицата им.
- Не бива да се срамуваш, Питър, това може да се случи на всеки. Ние не се срамуваме, това може да се случи на всеки! Не се срамувай и ти Саймън, разкажи ни за болката си.

Саймън изобщо не изглеждаше убеден, че иска да каже това, което го измъчваше, но накрая сякаш събра смелост и със зачервено лице се изправи, готов всеки момент да избяга от срам.

- Ами виждате ли, всъщност ми е малко трудно да говоря за това. Не знам дали си спомняте Брус, трябва да е идвал няколко пъти тук преди години. Та той ми е братовчед и ме упъти насам, нали разбирате, от него разбрах за това сплотено общество. Малко е смешно, всъщност. Той си е заклет алкохолик и жена му искаше да го напусне, та затова реши да се подложи на терапия, но в онзи ден така се бил натряскал, отново, че прочел погрешно табелата и попаднал на вас. Та същия този Брус ме убеждаваше, че не мога да намеря по-комично сборище от неудачници, които сами са причинили нещастието си заради глупост и суета. Е, трябва да призная, че беше прав.






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3267 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.