Как да се опишат всички приятни мигове, прекарани с книгите на Джералд Даръл? Вероятно никак, но все пак да опитаме.
Първо, малко история:
 Големият английски естественик, пък защо не и писател, е роден в Джамшедпур, Индия, през 1925 г. Това не бива да ви учудва, тъй като по онова време Индия още е английска колония. След смъртта на баща му през 1928 г., семейството му се завръща в Англия, но не изтрайва дълго в зловредния островен климат и се решава по неволя да се премести на континентална Европа, което се случва през 1933 г. Най-накрая Даръл се установяват на остров Корфу (Гърция), където преживяват до 1939-та.
Тези години се оказват решаващи за малкия Джери. По това време той се запалва по доживотната си страст – зоологията – и прави редица специални изследвания, поне в смисъла на крехката си възраст, доколкото това има значение - а то има. Опитът, натрупан покрай опитомяването на немалка бройка местни диви животни, сравним с ужас на родата, за в бъдеще реално му помага в избрания от него път.
По-късно, през 1945 г., Джералд Даръл се присъединява към екипа на Уипснейд Парк в ролята на пазач. Две години по-късно, екипиран, финансиран и въобще на благото седмо небе на естественика, организира първата си експедиция, с крайна дестинация Камерун. Следва Британска Гаяна през 1948 и 1949, а по-нататък – Парагвай, Аржентина - на два пъти, Сиера Леоне, о-в Мавриций, Асам, Мексико и Мадагаскар...
През 1962 г., заедно със съпругата си - която и да е поред - снима телевизионен сериал, наречен "Двама в храста", по земите на Нова Зеландия, Австралия и Малайския архипелаг. Още преди това, през 1959 г., Даръл основава Зоологическия парк Джърси, а малко по-късно пък – през 1964 г. – Организацията за опазване на дивия живот на Джърси.
Джералд Даръл публикува около тридесет книги, повечето от тях – преведени на български език. С няколко думи, те са неговия животопис, или автобиография, тъй като обхващат на практика всичките му пътешествия. Ако обаче очаквате суховат природонаучен труд, ще попаднете в една от най-големите заблуди, която може да съществува. Книгите на Даръл могат да се обобщят с една дума – свежи! С голямо "с". Всъщност не мога да се обобщят, като се замисля. Това просто и съвсем няма да е достатъчно. Те са забавни. Диви. Увлекателни. Могат да ви просълзят от смях. Могат да ви докарат херния… А от тях дори може и да научите нещичко по между другото, без дори да усетите, че това се случва... Писателят Джералд Даръл набляга много повече на безбройните си шантави преживявания, с които е определено съпътстван целия му живот, отколкото на н'ауката в чистия и вид.
 Литературната му история започва почти от прощъпулника, с все още за мен най-култовите книги – поредицата, описваща детските му години на остров Корфу. Остров, казват, адски скучен, но само заради тях бих го посетил. Там ще се срещнете с двамата му не по-малко откачени братя – известният, поне според мълвата, но като че ли по-популярен покрай писанията на брат си английски поет Лорънс Даръл, с вечно киселия си характер, и маниакът-барутаджия Лесли; втресената в пристъпите на пубертета Марго и - разбира се - Мама, с желязно спокойния характер, ведно с услужливия и добродушен Спиро, малко странна фигура в облика на типичния грък. Също така и персоналният ми любимец доктор Стефанидис, както и десетки персонажи, дотолкова пълнокръвни, че редица литератори би трябвало да завидят на естественика Джералд Даръл. Всъщност, вероятно, това правят природните науки с хората... А неописуемите каламбури просто трябва да преживеете на своя глава.
И ако не сте имали този късмет, още имате време да се разтърсите се за “Моето семейство и други животни”, “Птици, животни и роднини” и написаната в края на живота му “Градината на боговете”. Тази, последната, по признание на самия автор съдържа всички онези моменти, които милите му роднини не са му позволявали да издаде по-рано…
Книгите, отнасящи се да по-късните му години, донякъде губят очарованието на семейната среда, което като се замисля е главната причина да не ги харесвам чак толкова. Или поне по-малко, макар и с малко. В тях вече се прокрадва зрелият човек и голяма част от ярките детски спомени се размиват. Е, “зрелият човек”, до толкова, до колкото това може да се отнася до Даръл. При все това, си заслужават прочита, макар и без главни неща в изречението.
Джералд Даръл умира не другаде, а в зоопарка си през януари 1995 г., след продължително заболяване. И все пак, той със сигурност се нарежда сред намаляващия брой хора, изживели пълноценно живота си, а духът му продължава да живее чрез книгите му, в Джърси Зуу, сред членовете на клуб Додо и въобще навсякъде наоколо…
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1040 |
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Добави коментар 
Търсене
