Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Щастие (статия) - Разкази, Творчество
Щастие

Автор: Спасимир Тренчев, сряда, 14 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Късната работа уморяваше най-много очите й и когато видя онова нещо на дървото, помисли, че зрението й играе лоша шега. Приближавайки се, Лиана видя, че това не е камък, нито голямо гнездо, а нещо като вързоп. Душата й се разтрепери от покъртителната гледка.

Завито в одеяло, едно бебе стоеше изоставено между оплешивяващите клони. Леден полъх на ужас проникна в чувствителната й душа. Огледа се наоколо, сякаш да потърси помощ. Ушите й доловиха тих плач. Като че ли бебето се бе събудило и изплашило от внезапното присъствие на човек. Лиана протегна ръце да улови бебето, но спря объркана. То беше завързано. Треперещите й ръце се засуетяха, но успя да го отвърже и да го доближи до тялото си.

Бебето още нямаше коса, а малките му очи вече лееха поток от сълзи. Дребните му пръсти търсеха опора по тялото и тя го прегърна нежно.

Влязоха в апартамента. Лиана напали печката в кухнята и измъкна биберон от аптечката. Спомените за болнавото й дете я натъжиха още повече. Беше умряло няколко месеца след раждането и тя се грижеше съвсем сама за него. Мъжът й я бе напуснал, когато Лиана му каза, че е бременна и трябва да помислят за семейство.

Стопли мляко и след минута бебето я гледаше спокойно и плахо й се усмихваше. Докато го оглеждаше, тя забеляза някакво листче да се подава от джоба на елечето му. Измъкна го и зачете написаното.

“Съжаляваме за това, което направихме с бебето ни. Но и двамата с мъжа ми сме безработни. Не можехме да го хвърлим в някой контейнер, защото си представяхме ужаса от последствията. Искаме да попадне в добри ръце и да живее като всички нормални деца, обкръжен от истинско семейство. Ние нищо не можем да му осигурим. Благодарим на човека, който го приюти и го молим да ни прости.”

Лиана погледна бебето в мъничките му очи и му се усмихна през леко замрежения й от сълзи поглед.
- Имаш голям късмет, бебчо. Ще живеем като истинско семейство. – Тя го целуна по челцето и го притисна до себе си.

--
Из "Неумираща любов"






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3318 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.