Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Инспекторите на Агилията (статия) - Разкази, Творчество
Инспекторите на Агилията

Автор: Станимир Кръстев, понеделник, 12 май 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Аз съм Армион и работя за клaна Динион от пет години.

Тръгнахме от Калхор рано следобед, с още една група. Крайна дестинация ни беше Дерфенгор, до където трябваше да стигнем най-много след два петъка. И така, натоварени като магарета, и с доста клатушкане докато се свикнем, закрачихме по улицата. Кнуд от другата група ни каза с две думи, че първата ни спирка са конюшните до Западната, "Бръшлянената" порта. Там ни чакали коне и фургон.

Таман хванахме постоянна крачка с вързопите на гърбове и пред нас се показаха вратите на постройката. Кнуд внимателно смъкна от рамо багажа си и го постави на земята, докато отиде да се разбере със съдържателя. Това даде възможност на нашата група да огледа здрачника Техир, които носеше подозрително голям товар на гръб. Сигурно можеше да се нахрани цял керван създания с храната вътре... ако вътре имаше храна, разбира се. А той - седеше си съвсем изправен и даже не се виждаше да диша тежко както правеха другите. Странно...

След малко даенлинът излезе и, разговаряйки приглушено, със собственика отидоха до другите, по-големи и решетъчни врати на самите конюшни. От там, с помощта на едно от конярчетата внимателно изтеглиха първо четирите коня, а след тях и фургона. Не разбирайки много от животни, реших, че тези трябва да са най-малкото мощни и издръжливи. Заведоха ги по местата им, впрегнаха ги и момчето за всичко ни помогна да качим багажа си, като преди това го предупредихме да внимава много. На Хелидин й направи лошо впечатление, че конярчето ни подаде мехче, което било изпаднало от нечия чанта. Реши, че явно има и още, но всички вече се бяхме настанили и в края на краищата потеглихме без допълнителни забавяния. Докато внимателно се обръщаше колата по улиците на Калхор, най-накрая разгледах изцяло спътниците ни.

Ето я и нея - Хелидин, нисичка, слаба женица на средна възраст с черна, средно дълга и прилежно сресана коса. Има малък нос и устни, а погледа й през повечето време е благ. Ръцете й са покрити с различни петна от дългогодишната употреба на алхимически принадлежности, лилавите са сякаш най-често срещани. Носи черно палто, а под него - спретната туника и големи кафяви ботуши от кожа. Несепо е бурх - войн, нает от Агилията да пази инспекторите от крадци и други проблеми по пътя. Както повечето подобни типове, на никого не е особено интересен, стига да си върши работата. В случая този зае единия ъгъл до свалящото се прагче в задната част на колата и се опитваше да развърже някакъв си възел. Най-вероятно се бе заел с това, за да не ни занимава с присъствието си. Кнуд е даенлинът, които отговаря за успешното протичане на пътуванията, така разбирам, и сега направляваше конете. Докато минавахме големи разстояния, пресичахме граници и различни местности, Кнуд беше този, който ни обясняваше месните обичаи, указваше ни как да се обличаме в съответствие и как да се държим пред местните. Той се разплащаше в хановете и странноприемниците. Никога не се пазареше шумно или нагло, но винаги плащаше по-малко отколкото се полагаше. Грижи се конете да са винаги отпочинали, а провизиите – качествени, и по този начин пренася цялата тежест, отговорност и всички грижи по пътуването върху плещите си. Явно съзнава заетостта на Хелидин и се мъчи да й осигури свобода от тривиалностите.

Не особено висок и слаб, не би се забелязвал, ако не беше силно издълженото му лице с красиви и благородни черти. Косата му също бие на очи със завидната си дължина: сиво-синя, захваната с бежова връзка близо до края.

Отново аз и другите двама търговци от Динион спряхме вниманието си върху здрачника. Големия товар вече не беше на гърба му и той пооправяше вида си. Тогава за първи път забелязах дебелината на ръката му и веждите ми изписаха висока дъга. Дори и тези крехки създания нямат толкова нежни крайници под дрехите. Хелидин видя изписаните ни с учудване с погледи и каза тихо:
- Да, прави сте. Но нека остане в тайна - след което ни се усмихна съвсем леко, така както майка се би усмихнала виновно на гостите си, ако невръстното й детенце направи дребна беля пред тях.

В Дерфенгор стигнахме след няколко дена, по обяд. Въпреки, че нямаше много пътници, изящните порти на града бяха широко отворени. Макар и да беше малко студено, слънцето грееше приятно и галеше зачервените ни бузи. Още не бяхме изморени от днешния път и духа на всички беше приповдигнат. За това и думите на Кнуд се отпечатаха в съзнанието ми, а подозирам и в това на другите, "Орловите криле може да са минали наскоро оттук или града ги чака с отворени врати, за да смекчи гнева им. Май подобно посрещане спестило опожаряването на едно село...". Разбира се, знаехме за върлуващите мародери из тези земи, най-вероятно това имаше връзка с инспекторите и тяхната мисия тук. Агилията не се интересува дори и от най-големите групи престъпници, стига да не й се месят в бизнеса.

За наше успокоение, жителите на града бяха живи и здрави и когато минавахме покрай тях ни се усмихваха. Решихме да не слизаме за сега от колата и с нея навлязохме към големите улици на селището. Чак когато достигнахме главния площад се наложи да я оставим. Предстоеше ръгане в плътната тълпа, слушаща някакъв си човек, качил се на трибуна в центъра на събранието, за да се чува по-добре. Представителството, което трябваше да посетим, беше чак в другия край на площада, но друг път нямаше... Когато най-накрая се шмугнахме през вратичката на магазина, Хелидин прошепна нещо на Кнуд. Лицето на последния побеля и той застиска юмруци от гняв. Спогледахме се бързо и се уверихме, че никой от нас не знае какво се бе случило. Неприятната атмосфера бе нарушено от тихичко хлопване на оставена на пода дървена бухалка. Човек с широко лице с дълги достопочтенни мустаци, след като припряно изтупа ръцете си, ни поздрави и с лек поклон се представи като съдържател на този магазин.
- Очаквах ви, господа, моля, разберете, че когато в този град се събират големи тълпи, хубавата т'алпа често влиза в употреба – подсмихна се той - А сега да минем към работата, а?

Хелидин и Кнуд последваха стареца навътре в магазина през тежки пердета, а ние трябваше да ги изчакаме до вратата. След думите на човека, по негласно съгласие започнахме да се оглеждаме с какво бихме могли да барикадираме вратата при нужда...

Гласовете отвън се усилваха и прераснаха в крясъци. Чуха се няколко женски писъка, множество заплахи и множеството започна да се пръска, замервайки се с камъни. Държащият до преди малко реч човек беше прикрит с няколко щита и изведен бързо от група стражи. През прозорците видяхме и няколко алчни погледи към нас. Явно се надяваха с хаоса да се появи възможност да окрадат околните магазини. За наше щастие решиха да се насочат към по-безопасни занимания и се изнесоха към местната кръчма. Вратата й остана задръстена през цялото време от хората - явно вътре обсъжданията продължаваха.

След няколко часа тримата алхимици се върнаха, съсредоточени в работата си. Хелидин държеше в ръце отворен средно голям тефтер и записваше усилено информацията от магазинера. Наличните стоки и възможни услуги, настоящето им количество и качество, схемата на снабдяване, ще е ли изгодно да се предлагат в този град по-широк асортимент от алхимически приспособления, каква е печалбата, има ли много кражби, загубите от какво естество са, има ли нужда представителството от още чиновници... и още много въпроси задаваше с постоянна скорост инспекторката. Стареца отговаряше възможно най-бързо и кратко - явно се разбираха идеално. Разговаряха доста тихо, спокойно, жената задаваше наивни и безобидни, редом със сложни въпроси, отнасящи се до начина на съхранение и пласиране, показа няколко трика на стареца как да представи способностите на някой прахове на клиентите, без да похабява целите дози и лично преподреди една лавица с цел да е по-представителна. Тогава успях да забележа няколкото метални шишенца по колана й. Едно място там беше празно и това ми направи впечатление.

--
(следва)






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3279 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.