Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из ролевите игри: Празници, обичаи и религиозни обреди... Част втора (статия) - Ролеви игри
Из ролевите игри: Празници, обичаи и религиозни обреди... Част втора

Поредици: Празници и обичаи в ролевите игри

Автор: Константин Делчев, неделя, 11 май 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Спазвайки поетото обещание, след празниците продължаваме с трудовите и военните обреди в ролевите игри.

По традиция трудовите празници заемат изключително важно място във всички народни вярвания – един от най-древните култове е този към земята (и храната), а трудовата дейност заема в едно псевдоантично или псевдосредновековно общество повече от половината живот на обикновения човек. Осем часови работни дни няма – има работене, докато не остане работа за вършене, а това може да е съсипващ труд дори при привидно леки занимания като розарството и бубарството. На всичко това отгоре, успехът твърде често далеч не зависи единствено от работещите – времето (или боговете му, ако така предпочитате) е капризно, случва се град, случва се мор не само по хората, но и по животните и дори занаятчиите, които уж са по-независими от капризите на природата не могат винаги да са сигурни в крайният ефект. А пък и каква е файдата от чисто нови дъбови бъчви, ако филоксерата е отнесла лозята?...

Логично е да предположим, че когато нещо заема толкова важно място в живота на някое общество, то и празниците свързани с него ще са централни и ако направим едно подобно предположение няма да сгрешим. Също така, можем спокойно да допуснем, че празниците ще се падат в преходните периоди от една дейност към друга. Никой не прави едноседмичен запой по жътва, защото докато той пие, зърното ще се затрие. Празникът се прави след жътвата, като в зависимост от урожая дори настроението му и изпълняваните обреди могат да бъдат различни. Ако реколтата е била добра, можем да очакваме по-голяма пищност и разточителност, преимущественост на различни благодарствени молитви и дори прояви на благотворителност от страна на организираното жречество, ако такова се намира. Обратно – слабата реколта или дори пълната загуба на реколта може да доведе до доста повече омилостивителни жертви или молебени към отговорното божество или светия. Тук самите ритуали могат да варират невероятно много, но като цяло жертвите няма да са рядкост, макар да се набляга на жертви, свързани с конкретния добив. Т.е. колкото и да звучи неепично, по-скоро хората ще пекат ритуални хлябове, от колкото някой нещастник. Изключение можем да намерим при много слаб урожай, когато е логично общността да търси виновен. Дали това действително ще е истинският виновник (например Злият ЖрецTM, за чиито дела вече си говорихме) или някое нещастно момиче, имало лошия късмет да се роди с бял кичур/родилен белег/различни очи/шести пръст е въпрос на разказвачески вкус, който определя и типа на приключението. Аз лично бих предпочел вариантът, в който Злият ЖрецTM натопява нещастното момиченце, но това е, защото по принцип обичам интриги.

Друго подходящо време за слагане на важни обреди е началото на земеделския цикъл – зарязването на лозята, сеитбата и прочие. Тогава е и едно от най-подходящите времена за гадаене, свързано с предстоящата реколта и респективно – за намиране нова работа на персонажите, ако знаменията са негативни. Следва да отбележим, че това не е задължително работа за начинаещи, подобна завръзка е подходяща на повечето места, където героите са силно свързани с божественото, включая емблематичните Dogs in the vineyard и Exalted. И докато в първия свръхестественото е един такъв двояк и нарочно неизяснен въпрос, то във второто соларната каста на Затъмнението е предназначена за медиатор между света на хората и света на боговете и стихийните духове, така че диалогът с местния бог на ръжта е точно като за тях. А пък и другите касти, че и другите видове възвисени, имат повече от достатъчно лостове за справяне с подобен проблем. Или за създаването му, в зависимост от конкретните им цели.

Обичаите, с които започва земеделския цикъл, естествено, не се изчерпват с гадаене. Много по-важна част там заемат различни имитативни обреди – символично извършване на съответната земеделска дейност преди започване на действителния труд, за което често се избира някаква личност, отъждествявана с покровителя на посевите (или овошките, лозята), или пък дори със самата земя. Степените на символичност, така да се изразим, могат да варират доста, и особено заплодителните ритуали често са не до там подходящи за повечето стилове на игра, но човек спокойно може да се води от идиличният образ на местният старейшина, разпръскващ с благословии жито по нивята.

И докато един регион рядко се радва на разнообразна храна – по нивята не растат десет вида житни растения, а скотовъдците не отглеждат едновременно овце, кози, говеда, птици и коне, то във всяко село със сигурност можем да срещнем няколко жизнено важни занаяти. Занаятчийските празници не са толкова древни и честно казано – много повече градски феномен. Най-добре виреят при наличие на някакви професионални сдружения на съответните занаятчии и обикновено се присламчват към вече утвърден празник на някое божество (светия, герой). Основно по такива празници се демонстрира майсторлък в съответната област и се отдава почит на божеството закрилник, най-често – по установения канален ред. Любопитна възможност е евентуалното разиграване на ‘мистерии’ – сцени представящи на неграмотните живота или характера на съответния покровител, които в зависимост от богатството на занаятчиите могат да бъдат доста пищни. И тук, както и при други оживени тържества, важи принципът, че и не до там честният занаят на крадците ще бъде добре представен. Рязане на кесийки, крадене на изложените стоки...

Занаятът на войната, обаче, традиционно си няма празници. Болшинството от хората не искат да ходят на война, а отбелязванията на годишнини от някое паметно събитие са сравнително нова приумица. Като цяло големите сражения действително могат да останат в човешката памет с поколения, но това не е повод за някакво специфично отбелязване. Най-вероятно такива чествания ще са еднократни или ще се простират най-много до смяната на настоящия владетел и евентуално челядта му. Властта обича да изкарва на показ величието си и демонстрирането на военна сила е един от най-лесните начини за това. Вземащи дъха на обикновения човек многохилядни процесии, лъскави брони и оръжия (или ако е по-модерен сетинга, приятно камуфлажни)... всичко това обаче не намира корени в традициите на народа и респективно – много бързо бива забравяно, ако няма кой да го поддържа. Естествено, преди да бъде забравено, събитието предлага известни възможности за противниците на съответният управник да се разправят по зрелищен начин с него, като без особени проблеми могат да се поставят игровите персонажи и от двете страни на барикадата.

По-трайният начин да се увековечи някой минава през обожествяването му и принципно е бил добре познат на римляните. В един фентъзи сетинг разполагаме основно с две възможности:

Съответният (най-вероятно вече бивш) владетел действително да се е възнесъл из небесните селения, когато една по-епична кампания най-вероятно би свързала героите с наместването му в пантеона и произтичащите от това сътресения, а те никога не са положителни за хората.

Да се появи лъжебожество, а онази част от народа (най-вече част от клира), която не желае да му се кланя да бъде подложена на преследване. Да избегнем сюжетните прилики с „Набуко” и да се фокусираме върху възможните методи за употреба на тази ситуация. Ще допуснем, че персонажите не са от страната, налагаща новото божество, защото тогава общо-взето ще се занимават с репресии и пропаганда. Не че и те самите не са интересни, просто практиката показва, че на повечето играчи странно защо им идват отръки.

А пък и от другата страна има далеч повече възможности, вариращи през укриването на привържениците на канона, до директната саморазправа с новото божество. Тя по принцип е по-лесна, ако обожествяването става приживе (защото убийството е сигурно доказателство че някой е смъртен, а винаги има някой недоволен дворянин), но иначе може да се наложи леко форсиране на упадъка на новия култ, по възможност без това да доведе и до упадък в цялата държава. Без въобще да звучим терористично, ще споменем, че публичните силови демонстрации на несъгласие с новата вяра сигурно ще са доста ефективни, но как точно персонажите ще се сдобият с мълнии, рушащи новите идоли и огън, падащ от небето върху храмовете е друг въпрос. Можем да предположим присъствието на свети личности и божии любимци, които да имат куража и способностите да извършат тия дела, но те по традиция живеят през девет планини в десета.

Също така, във връзка с военните празници следва да споменем и ритуалите преди битка. Такива по принцип съществуват навсякъде, но варират много силно, в зависимост от типа на религията. Едни анимистично настроени диваци е по-вероятно да се сдобряват с оръжията и да призовават техните духове на помощ, например, а в зависимост от конкретната култура това може да прави или някой специално предназначен за това човек, или всеки за себе си, но почти винаги има някакъв персонален ритуал. От към ролевите игри в тази категория особено добре се вписват върколаците от Света на Мрака.

Друга група, която заслужава споменаване са войнски общества, особено такива, отъждествяващи се с някакво тотемно животно. За съжаление 'берсерк' отдавна стана равнозначно на издивял варварин с брадва (за което благодарим основно на DnD; на него благодарим и за фанатичните паладини, и за консервираните клирици, и за друидите-дърволюбчовци, но това е друг въпрос), но по принцип тези общества са имали интересни вярвания, а пословичните им 'психясвания' са били най-вероятно плод на приети наркотични вещества. За съжаление нямаме останали подробности за ритуалите им, но можем да кажем, че са имитирали в поведението си тотемът и са носели части от съответното животно в надежда да се сдобият с част от силата му. Това в сетинг с добре развита магия може да има и много сериозни последствия, особено ако на персонажите им се наложи да срещнат подобен войн.

По-цивилизованите армии обикновено имат по-централизирани и не толкова живописни обреди. Така например, сред християнските армии благословиите и осветяването на бойни знамена и оръжия е било често срещано, а със самите войници са пътували и членове на клира, че и специална палатка, изпълняваща ролята на храм. Не че пак народните суеверия не си виреят, но не те са на фокус. По различните сетинги тези неща обикновено минават в графа "пейзаж" - дори и модули за масов бой виждаме твърде рядко. Хубавото е, обаче, че в добре направените модули доста често се отчитат магии върху цялата войска/отряд и понякога те имат сериозно значение за битката, чисто системно. Това, а и чисто световата необходимост може да накара игровите персонажи да употребят доста време в дипломатически разговори с местния клир. Или пък с вече споменатия отшелник, който живее през девет планини...

Тук отново ще прекъснем, оставяйки за друг личните празници – кръщенета, възмъжавания, погребения и прочие. Те ще бъдат и последната част на започнатата серия статии.






Допадна ли ви този материал? (2) (2) 3820 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.