Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из ролевите игри: Празници, обичаи и религиозни обреди... Част първа (статия) - Ролеви игри
Из ролевите игри: Празници, обичаи и религиозни обреди... Част първа

Поредици: Празници и обичаи в ролевите игри

Автор: Константин Делчев, сряда, 30 април 2008.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако започнем да правим сметка за кое най-често не остава място във фентъзи сетингите, едно от нещата на първо място ще бъде бит и култура. Изключая тези, които са по литературни произведения, много рядко в основната книга се включва описание на обичаите, празниците, а твърде често – и на обредите на различните раси и народи. Малко или много те спадат към фона на играта и се счита, че разказвачът е способен сам да си ги нагоди, по лични предпочитания и стил на игра. В настоящата статия ще дадем няколко идеи и примера за това донагаждане, основно в услуга на по-начинаещите.

Големи соларни празници. Има три-четири пъти в годината, когато никой не работи, не се занимава с обичайните си задължения и всички правят нещо си друго. Като например да бъдат обзети от коледния изкупвателен дух, да дават луди пари за шоколадени зайчета, или да си разменят грозни розови сърчица от евтин изкуствен плюш. Сега да превъртим няколко века културно и социално развитие назад, да се транслираме по измерението и да видим какво биха правили жителите на Ендивал или на Съзиданието (Exalted) на тях?

Като за начало чак до по-миналия век основното количество празници, а всъщност на много места и до ден днешен, са религиозни, а изключенията са основно свързани с важна дата от живота на местния владетел. Но по принцип, големите календарни празници са свързани с централна част от религията на народа, а ако нова религия измести някоя по-стара, то много често се случва тя да запази в голяма степен и празниците, изменяйки само значението им. Или пък самите хора да смесят по някакъв начин старото с новото, когато двете съвпадат по време. Така например се е появил Денят на Вси Светии, а в народните обичаи по Еньовден (св. Йоан Кръстител) прозират съвсем нехристиански корени.

Най-сериозни кандидати за голям празник са двете равноденствия и респективно – зимното и лятно слънцестоене. На практика няма народ, който да се кланя на Слънцето и да не ги отбелязва, като дори можем да забележим доста сходства.

Да вземем например зимното слънцестоене – най-тъмния ден от годината, в който слънцето е най-слабо и бледо, за сметка на дългата и продължителна нощ. Това е време за празник, в който то да бъде подкрепено, да му бъдат принесени жертви или, ако местните считат, че това всъщност е деня на неговото рождение – да се извършат ритуали подобни на онези при раждането на младенец. Много е вероятно хората да празнуват в семейна обстановка, със запалени обредни огньове, а бурните пиршества и разюздано веселие да останат за след половин година. Последното - и по чисто практически причини, защото това е средата на зимата и храна едва ли се намира навсякъде.

От друга страна обаче това е времето, когато Злото е в най-голям подем. Това са често в хорските вярвания, нечисти, зли, вълчи и прочие дни, когато съществуват много табута от най-разнообразен характер, а на онези, заченати или родени на такава дата често не гледат с много добро око.

Въобще средата на зимата представлява чудесно време, в което разказвачът да ситуира плановете на някоя тъмна и зловеща секта. Тогава Силите, на които тя служи ще са в апогея си и за един Зъл Жрец има голямо количество възможности за изява. Любезно ще пропуснем клишето с призоваването от дълбините (най-често бездънен кладенец или вулкан) на някое рогато, крилато и зъбато създание, което да властва над света, макар че ще отбележим именно Exalted като сетинг, особено добре справил се с този проблем . В стари времена, чародеите владеещи Слънчевия, най-висш кръг на това изкуство, се събирали на разточително пиршество по време на края на годината (Калибрацията), за да са сигурни, че всички се гледат един друг и никой няма да се изкуши да призове демон от Третия кръг. Към днешно време в Съзиданието никой от Драконокръвните няма и теоретичен шанс да направи подобно нещо, но традицията да се събират и да гуляят е оцеляла през хилядолетията. Оригинално, но както и да е, тук ще се спрем на няколко други ситуации.

Ако това е времето на раждане на новото слънце, това е и добро време за определяне на цялата следваща година. И докато обикновените хора отбелязват рождението, то Злият ЖрецTM ще извършва ритуали за отравянето на светилото, че да предизвика суша, студ или мор по земите.

Човешките жертвоприношения са малко крайна мярка, а и са запазени по-скоро за доста слънчеви култове, от колкото за някакви техни опоненти, но ако на сюжета е нужно такова, то може да има функцията на нечисто дело, което да оскверни молитвите и ритуалите на обикновените хора, или дори да ги обърне срещу тях. Тогава на персонажите ще им се наложи, ако не успеят овреме да се доберат до сакралното място на култа, да убеждават местния клир да отложи тържествата, нещо което той едва ли ще е склонен да стори без сериозни доказателства.

Друга функция на жертвоприношението е, разбира се, да измоли благоволение или да даде мощ на определени създания. И докато идването на Големия Зъл Демон е клише, то тъмната благословия над купищата по-малки и също толкова зли демончета, които по това време на годината и без това обикалят, за да вредят или директно взимат живота на хората – не толкова. Персонажите ще се окажат в ситуация, където врагът няма главатар и дори от най-систематичното избиване на изчадия няма почти никакъв смисъл, защото те са пет човека на територия с внушителни размери и многочислените им смели битки ще резултират максимум в облекчаване живота на някое село, а много вероятно – и на някой надгробен паметник, издигнат от благодарните Дивдедовчани...

Обратно, през най-дългия ден в годината твърде често е време за бурни и сладострастни вакханалии, в чиито най-дълбоки подробности не всички разказвачи може да искат да се впускат. И дори официалният клир да не одобрява много подобно разюздано поведение, забраната и преследването му би било „крайно непопулярна мярка”, за да бъде предприета с лека ръка. И докато това е време, в което Злият ЖрецTM е по-вероятно да си почива и крои тъмни планове, то най-обикновените и религиозно необременени престъпници са в апогея си. Празник е, всеки си носи новите дрехи, подпийнал е леко, на практика това е раят за джебчиите. В добавка, това се очертава да е за един соларен култ най-важния празник в годината и като такъв, най-вероятно ще се постъпи с цялата възможна разточителност, включваща скъпи и ценни религиозни вещи, изложени на показ. Има доста причини, по които някой би искал да се сдобие с тях – чисто финансови, политическо злепоставяне, или пък дори употребата им за други окултни дела...

Друго много вероятно мероприятие на един подобен празник са изявите на мъжка сила. Слънцето традиционно се свързва със силния пол и на неговите празници различни народи традиционно провеждат борби, боеве, игри изискващи изключителна сила и бързина. Тук не иде реч за клишираните по фентъзито гладиаторски боеве – идеята не е да се колят хората, а по-скоро да се подбере най-достойният измежду тях, комуто да бъде присъдена някаква награда, било от хората, или от божеството(боговете). Призът за победителя може да е на практика всичко, необходимо на сюжета – буен кон (който примерно у славяните е бил атрибут на соларния бог Хорс, а в много вярвания слънцето се носи с карета), някаква едногодишна благословия, доспехи или просто тлъста кесия със злато. Ако местната култура си пада по проливането на кръв обаче персонажите е по-добре да са уверени в способностите си на шампион, защото може и наградите от второ място надолу да са скоропостижна среща с отвъдното, под форма на жертвоприношение. Подобни изпълнения са ни познати в реалността от Южна Америка.

И ако равноденствията са празник на някоя от двете крайности, то равноденствието, по традиция е магьосническа работа. Тогава всичко е в равновесие и пред магьосниците, бели и черни, се разкриват най-големи възможности. В един по-високо магичен сетинг е много вероятно на тези дни да се налагат забрани и от клира и държавата (ако двете не са се сраснали едно с друго) за определени дейности, а магьосническото съсловие – обратно, да празнува или да извършва най-завързаните си заклинания. Особено тачена ще бъде нощта преди равноденствието и ранната утрин – не само по българските земи това са билкарски часове, в народната памет на почти цяла Европа са запазени поверия, свързани с магиите или церовете извършвани по това време. Разказвачът би могъл да обмисли, дали да не предостави на магьосниците в групата някакъв бонус към заклинания от особена важност за приключението, ако това е в духа на сетинга, или да посегне към някоя от идеите достъпни за зимното слънцестоене, като даде и на двете страни възможност да отвържат слугите на Доброто и Злото. Разбира се, съществуват и сетинги със зрънце ирония като Unknown Armies, където това е идеалното време за група полупияни гимназисти или колежани действително да повикат някой дух...

Очаквайте продължение. След празниците.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202911#202911






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4227 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (28) 



Читателите на тази статия се поинтересуваха от:
Изневяра
Тъмниците в D&D
He's Just Not That Into You (2009)
Spiderwick Chronicles - The Game
No Country for Old Men (2007)
AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.