|
Сивостен :: Игра на реалност (статия) - Общество, Телевизия
 | |
 Отскоро, търпейки модернизацията на позатлачилата ни се телевизия, започнахме да търпим и какви ли не нововъведения. Първо, в зората на свободния пазар, се сблъскахме с рекламите, онази жизненоважна пауза през време на напрегнатия трилър, когато всеки истински мъж използва, за да се добере до хладилника за още една бира и междувременно да освободи място за нея. Е, не ни хареса особено, имайки предвид периода, в който се прекаляваше с тях, пък и на кой би му било кеф точно в момента, в който Холи Бери аха да си свали банския и на екрана да лъсне небрежна лелка, хвалеща прах за пране. Затова и сигурно много се кефехме, когато телевизията стачкуваше и гледахме Арабела на поразия.
След това леко ни лансираха онази особена група “вечни” сериали, първоначално внимателно, с приличните “Дързост и красота”, “Пътеводна светлина” и “Далас” и докато се усетим синия екран се наводни от вдовици, братя, сестри и други подобни. В началото бе като манна небесна. Родителите, вместо да те преследват из цялата къща и да следят дали си пишеш домашните, каква музика слушаш и с кого дружиш, почнаха да съпреживяват приключенията на знойни латиноамерикански красавици и дадоха малко въздух на телефонните линии. Когато обаче опитите да се добереш до заветния канал с градското дерби, което ще реши титлата, станаха животозастрашаващи и топлия обяд се замести от кратки притичвания до кварталния МакДоналдс, показването на човешки драми от отвъд океана в реално време също взе да дразни.
Дойде ред и на куиз-игрите, обречени да изместят от екрана добрия чичко Вучков и неговата минута, главно защото се оказаха малко над интелектуалното ниво на средния българин и без да страдат от излишна елитарност, развиха потенциала си да бъдат забавляващи. Тук е редно да внеса нелицеприятното уточнение, че Стани богат, Вот на доверие и други подобни са взети директно от западните си образци, с платени лицензи, но нагодени за родните културни особености. Дори водещите пунтират наложените си колеги, без да се стараят особено да изпъкнат с личните си качества.
Преживяхме ги и тях, макар не един и два пъти да сме се чудели как аджеба може да има хора с толкова ниска обща култура (още си спомням един сладур, който в Стани богат, когато Ники Кънчев му нарисува с жестове куб, заяви че така стените му можели и хиляда да станат). Сдобихме се и с ток-шоута, ама там не ми се говори. С изключение на спорното предаване на Дългия всички останали са такава скръб, че направо не ща да си мърся клавиатурата да ги обсъждам.
Накрая, следвайки уверено дългогодишния западен опит стигнахме и до логичните риалити шоута и близките им сродници, телевизионните конкурси. И отново, понеже родния продуцент не ще да се напъва умствено, а и сигурно защото телевизиите ни не са съвсем “български”, се спряхме на наложени и проверени международни марки, като стартирахме с Биг брадър и не се знае докъде ще стигнем. Всички те, в общи линии, или поне тези, които виждаме на родния екран показват едно единствено нещо – колко ниско може да стигне човешкото същество за няколко хилядарки.
Това, за което ме е яд обаче е фактът, че всички тези участници после насилствено се налагат в ефира и биват въведени в тъй наречения ни “хай лайф”, където да си правят компания с други отявлени интелектуалци и шоу звезди на новото време като Кристина Димитрова, Евгени Минчев и, да кажем, Камелия. Например набедената за секс бомба Зара от Биг брадър. Мацката приключи с овации телевизионните си опити да преспи с всички хетеросексуални мъже в къщата, след което се впусна с хъс в нощния живот на столицата и взе да си показва бюста с повод и без повод, от което пострада сериозно мита, че българките са най-красивите жени в света.
Но това беше едва началото, слабото предупреждение да не си играем с изкуствено създадена слава. Защото, честно, гледали ли сте по-бездарно предаване от Файв старс или пък по-голяма простащина от (Не)шоуто на Нед? За мен лично последното е трудно смилаема обида към зрителя. А междувременно, съвсем наскоро бяхме свидетели на уникално късогледство от страна на продуценти и пи-ар-и, което може би идва да покаже кой има пари в тази държава и какви хора с гордост се наричат шоумени и предприемачи, а всъщност са като къртици що се отнася до собственото си поле на изява.
Вярвате или не, но докато тайно съжалявахме и се присмивахме на Валентина Хасан, “Кен лий” стана световно известна, появи се със субтитри и разни хора взеха да си я тананикат под душа, биде показана на самата Марая Кери и, което е най-трагично, се появи модна марка Кен Лий (The fun starts here). От последното излиза, че подарихме на малко по-умен от нас американец вече известна и лесно произносима марка, от която Валентина ще спечели едно голямо нищо. И освен това показва големия проблем на българските варианти на тези шоута: че не можем да се забавляваме и взимаме всичко твърде насериозно.
От всички риалити шоута, които бяха репродуцирани в милата ни родина уви за момента присъстват твърде малко от наистина смислените, с което държа да отбележа, че е ощетена голяма част от мислещите българи и, което е по-тъжно, децата. Световни марки като The Sorcerer’s Apprentice и Super Nanny липсват. А не са ли точно децата тези, които в подобни програми могат да получат едномесечно незабравимо преживяване, без да са нахъсани заради дребните стотинки, заради които безмозъчни типове правят простотии в Биг Брадър.
“Красавицата и отличника” например постига добро ниво на забавност, а “Сървайвър” поне в първия си сезон се представи горе долу прилично. Друго подобно шоу, което бих искал да видя обаче е Last Man Standing, в което в продължение на година няколко мускулести типа кръстосват света и участват в традиционни локални игри като състезание с канута в Нова Гвинея или цял ден търчане в жега и при висока надморска височина след топка в Мексико. Имаме образователен момент, с представянето на слабо познати култури, имаме и вечния урок, че не винаги мускулите са всичко дори във физически изпитания.
Друго шоу с висок коефициент на забавление е The Apprentice, в което голямата награда не е парична, а назначение в голяма финансова корпорация. Разделени в два отбора, кандидатите се справят с различни задачи като лансиране на нов продукт на пазара или управление на ресторант и този отбор, който спечели по-малко пари бива разнищен откъм бизнес решения, а един от участниците в него - уволняван след всяка мисия. Мисля, че водещия, сър Алан Шугър, ще остане в историята на телевизията с “What the hell a 24 hours laundry hotline means? People will call you at six o’clock in the morning asking: Hi girls, how are my pants doing?”. Та мисълта ми беше, че все още липсват някои от по-приятните за гледане риалити шоута. Липсва и онази харизма на водещите, заради което родните варианти отново страдат, а с тях страдат и зрителите.
Трябва да се замислим и докъде биха стигнали участниците в тези програми и дали не са поставяни на твърде големи рискове, особено ако не са под строг медицински контрол и не е много ясно дали са с всичкия си. В последните години имаше няколко смъртни случая в подобни програми по света, а стремежа да се задържи зрителския интерес понякога води до прекрачване на тънката граница с моралното. Дали фикшъна в “The Condemned”, всъщност често използван в съвременната литература и кино, няма да се окаже лоша прогностика за недалечното бъдеще? И в крайна сметка, какво научават децата ни от малкия екран и ако света върви натам, няма ли да е по-лесно направо да им връчим кода за порно канала и да заспим с чувството на добре изпълнен родителски дълг.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202824#202824 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
