Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Артър Кларк: "Песните на далечната Земя" (статия) - Английска литература, Артър Кларк, Европейска литература, Златна ера на научната фантастика, Научна
Артър Кларк: "Песните на далечната Земя"

Автор: Ангел Генчев, събота, 26 април 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Малко е особено да пишеш за „нефантастичен” роман на един от най-изтъкнатите фантасти на всички времена. Всъщност не е точно така – определението не е напълно коректно – „Песните на далечната Земя”, които се явяват разширена версия на едноименния разказ на Артър Кларк, са пълнокръвна научна фантастика, с една малка особеност. А именно - акцентът им е върху "научна".

Може би все пак трябва да съм малко по-обстоятелствен, за да не стане недоразумение. Голямата част от фантастите, особено тези, които имат афинитет към Космоса – какъвто е и самият Кларк – някак неизбежно позволяват на фантазията си да се отпусне в едни доста по-широко скроени граници. И съвсем не е рядко срещано явлението тези граници да надминават закономерностите на Вселената такава, каквато я познаваме – било то пътуване във времето, било то свръхсветлинни скорости или подпространствени тунели, било то наличието не просто на разумен, но на сходен с нашия живот някъде там отвъд чертата на настоящето ни възприятие.

Разбира се, случаите са различни, авторите също, а и целите им се различават, което довежда и до толкова пълната палитра на научната фантастика – някак си е трудно да съпоставиш социалната прогностика на Робърт Хайнлайн, да речем, с технологичните визии на Уилям Гибсън, примерно, само въз основа на развоя на някакъв произволен отрасъл на фантастичните микротехнологии и така да ги приравниш. Или пък роботиката на Азимов с кибернетиката на Лем – колкото и техните основи да са близки, толкова акцентите им не са.

Но при все това, везната на „научността” в научната фантастика е доста чувствителна и макар и почти всяко силно отклонение в коя да е от двете посоки да има и своето неизменно добро оправдание, то все пак я опошлява. Може би любопитното е, че още преди цифром и словом двадесет и две години, Артър Кларк прави отбивка – не толкова от типичния си стил, колкото от обикновеното си поведение като автор-фантаст, за да изрази тревогата си от разфокусирането на целия жанр. Притеснението си от пренебрегването на основната му идейна постановка да бъде плацдарм на мисловните експедиции във възможното, но не задължително бъдеще. Да бъде платформа, върху която цяло ято не просто обикновени мечтатели, а сериозни личности и/или с добра подготовка, и/или с онзи особен тип мислене, който им позволява да теоретизират върху настоящето картини на бъдещето – да бъде платформа, върху която те да изграждат и подреждат своята визия, да задават своите въпроси, да им отговарят или пък да отправят предупреждения – ако ли и напразни, то поне обосновани.

Ненапразно и Кларк прави паралел с вероятно любимите, приятни за окото, забавни, но и доста несериозни фантастични сериали и екранизации, засипващи зрителя, който бавно, но сигурно измества читателя – а все пак да не забравяме, че докато консумирането на художествена литература изисква активно участие, изисква читателя да вникне в идеите на автора, да ги осмисли, особено що се отнася до сериозната такава, и да си ги визуализира, буквално, то екранните продукции почти обезсмислят тази му роля и той остава, на практика, страничен и безучастен – както се и нарича – зрител. Не на заден план остават и други паралели – силно съмнителни течения като сейгънизма, уфологията, религиозните крайности например сами доста близки като съдържимо. Къде косвено, къде почти пряко, Артър Кларк алармира против надигащата се вълна от посредственост, която – интерферираща с присъщата човешка наивност – рано или късно дава съвсем дребни и много кисели плодове.

Интересно е, че го прави преди повече от две декади, а може би интерес представлява и фактът, че досега си говорихме само и единствено за краткото авторско встъпление към „Песните на далечната Земя” – ни повече, ни по-малко една страничка, но заслужаващо да се прочете. Самият роман е един вид негово следствие – експеримент на Кларк със самия себе си като автор – опит и то напълно успешен, да напише новела, базирана единствено върху сигурните и доказани научни теории, или поне хипотези (с едно изключение) – без да накланя онези везни, като едновременно не я прави по-малко фантастична.

И дори като роман, самостоятелно, да не се нарежда сред най-добрите му произведения – малко накъсан, прескачащ от сцена на сцена и от идея на идея, което не е особено характерно за плавния и последователен Кларк, бидейки един от добрите романисти сред съратниците си фантасти - в контекста си е уникален. И единственото, за което съжалявам е, че не съм чел изходния разказ. Но това, мисля, е лесно за поправяне. И може би ми остава в заключение да цитирам самия негов цитат.

„Написах жестока книга, а се чувствам като агнец!” (Мелвил до Хоторн, 1851)

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202741#202741






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 3755 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.