Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Да нямаш други богове освенъ Мене (статия) - Творчество
Да нямаш други богове освенъ Мене

Автор: Ангел Генчев, събота, 20 март 2004.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

(Изход, 20:3)



Светото писание пръсна с трясък прахта от олтара. Мощта на Божието слово прочисти въздуха от излишни шумове и трептения. Застинал в поза на религиозен екстаз, свещеникът се възвисяваше над притихналото паство.
- Амин, братя и сестри!
- Амин - хорово отвърнаха присъстващите и се прекръстиха.



Няколко минути след туй хората се изнизваха през храмовия вход. По някое приношение издрънча в касичките. Двамината последни се обърнаха, пак се прекръстиха и се измъкнаха в бодрата дневна светлина. "Да пием по кафе, а?" - запита по-снажният. Другият, тънък та хърбав, вдигна рамене безгласно. Промъкнаха се през хорската шумотевица и се настаниха в близкото открито кафене. Скоро едрият шумно посръбна черната течност.

- Абе, Гавраиле, да те запитам, че си по-учен..
- Думай - черните очи на другия присветнаха леко.
- Малко ми е неудобно, да ти кажа.. - рече Михаил и се почеса по темето.
- Думай де, свои сме.
- Ами виж сега - смотолеви онзи - Ти сигурен ли си, че тия работи Бог наистина ги е казал? Аз, пусто, хич не ги помня... Архангел съм, нали... Срамно ми е. - призна накрая с въздишка.
- Ех, Михаиле.. - въздъхна Гавраил и се огледа нещастно - Как да ти го река.. А! Ето кой ще те просветли. Добра слука, Сатанаиле, какви ги дириш тук?

Преминаващият се спря насред крачка и намръщи. Завъртя се, пооправи вратовръзката и отвърна, жестикулирайки нервно:
- Какво правя, какво правя. Все надзъртате. Работа си върша!
- Хайде, хайде, не се муси - усмихна се широко Гавраил - седни на по кафе, по братски. Откога не сме се виждали.
- От твърде скоро - озъби се Сатаната, но ядът му видимо се изпаряваше - Какво ви е назорило, та пак до мен опряхте? И как пък пусто все ви уцелвам..
- Deus ex machina - отвърна все тъй усмихнато Гавраил - нали знаеш. Пък то.. спонтанни завихряния..
- Знам, знам - прекъсна го другият и си поръча кафе - Недей да ми изнасяш лекция за божествената маса и божественото ускорение.

Сатанаил видимо наблегна на малките букви. Гавраил, обаче, махна добродушно с ръка.
- Никога няма да се промениш, чини ми се. Но тук една друга мисла ни е налегнала. Я, Михаиле, остави малко сладките, и разкажи Сатанаилу какво те мъчи.
- Видиш ли, Сатанаиле - начена едрият, преглъщайки - Онзи ден вика Бог "Слезте на Земята и ми донесете какви ги вършат хората". Че много войни станали, глад, мизерия и вавилонщина царяли.

На последното Дяволът замечтано се усмихна. "Ех, славни времена си бяха". Междувременно, Михаил продължаваше да нарежда.
- ..и решихме да влезем в Божия храм..
- А, какво казваш? - прекъсна го Сатаната, изтръгнат от блаженството.
- В Църквата, викам, в Църквата влязохме!
- Аха, и какво?
- Ами послушахме, повъртяхме се наоколо.. - погледна Михаил безпомощно брата архангел.
- Иска да каже - поде Гавраил - че тия думи, дето са ги сложили в устата на Бога, Михаил не ги помни.
- А това ви бил значи проблемът? - нахили се Дяволът.
- С други думи - да - потвърдиха единогласно архангелите.
- Братя мои, скъпи братя - отвърна Онзи - не се косете..
- Че как да не се косим бре, Сатана! - разяри се Михаил - Отивам аз да измоля, аджаба, разяснение от отчето, а той ми вика - Божието слово. Така било речено, що не съм четял Светото писание. В Синода идох - същото! Представяш ли си, моля ти се?! Да съм четял Библията! Аз?! АЗ, КОЙТО...
- .. Исус си дундуркал. Не се пеняви толкоз, Михаиле, заглеждат ни хората - запря го Дяволът, пък не му и хареса накъде избива събеседникът му.
- Тъй, тъй - подкрепи го и Гавраил - не удряй по масата. Но как е това чудо станало? Как е речено туй, което не е речено?
- А, сега ще ви кажа - подсмихна се Сатанаил и скръсти ръце на масата - Много е просто.

Архангелите го загледаха в устата.
- Скъпи ми Гавраиле, и ти Михаиле - отпочна Дяволът, и завърши - Вие не сте чели Светото писание. Това е. Речено си е там, черно върху бяло.
- Сатанаиле... - наостри се Михаил - не се гъбаркай ти с мен, ще берем ядове.
- Спокойно, спокойно, не се нервирай. Но което си е така - си е така. Ти чел ли си го, Гавраиле?

Онзи поклати отрицателно глава.
- А ти, Михаиле?
- Е не съм, ама..
- Видя ли, че съм прав.

Сатаната се облегна доволно, оглеждайки изпод вежди сконфузените архангели. В очите му пробляснаха весели пламъчета.
- Обаче - продължи след малко - Точно тука е разковничето.
- Съвсем ме обърка, Дяволе - намуси се Михаил.
- Номерът, драги ми Михаиле, е че това въобще не ви е било, не е, и няма да ви е нужно. Нали? То не е за вас писано, а за ония, дето не им трябва да разбират ни Божието слово, ни чие да е слово, ми просто го попиват като манатарки, разбираш ли какво ти говоря?
- Ами..
- Ее, де! Какво толкова е чудно, бре Михаиле? - скастри го Сатаната, вече поразядосан и той - Всичко си е съвсем просто. Я сега да ви питам: Авраам разбираше ли господа?
- Е, спогаждаха се двамата навремето, слушаха се...
- Точно тъй, разбираше го. Да не навлизаме в разни подробности. А господа даде ли на Авраам библия?
- Не.
- Ха така. Не му даде? И знаете ли защо? Защото не му беше нужна, тъй като разбираше самия бог. Разбрахте ли ме сега?
- Май схващам мисълта ти - обади се Гавраил.
- Ще я схванеш, ще я схванеш. То сам пример не е. Иаков библия носеше ли? Не. А Ной разбираше ли? И той разбираше. Голям ковчег си беше онуй неговото, ама библии - йок.
- А Мойсей? - обади се Михаил.
- Виж сега, Мойсей беше вече друга работа - кръстоса пръсти Дяволът - От него тая злина тръгна, но той господ си е мекосърдечен. Ако не беше онова мрънкало, до тука нямаше да я докараме. "Дай", вика, "Господи заповеди, че не мога да ги водя вече тия, не щат да ме следват". После "хайде бе, Господи, от глад измряха". Аз да бях, мор на него щях да пратя.
- Е кое му е злото, щом Бог му е дал? - запита Гавраил
- Бога не го бъркайте, той много пръст няма в тая работа. Че пустият Мойсей да не би на него да се уповаваше? Вече не, не беше той ни Авраам, ни Иаков. Племето, та племето - все първо. И сега на ви Писание, пишат ли пишат пишущите знайни и незнайни. Това е, Минке, положението - Дяволът загледа часовника си - А, гледай ти кое време стана. Е, ще ви оставям аз.
- Щом трябва - делата не чакат. Сполай ти, Сатанаиле! И не шмекерувай със сметката.
- За какъв дявол ме вземаш? - обиди се наужким Сатаната и си плати кафето.

Михаил и Гавраил го изгледаха, докато се скри в тълпата.
- Така значи било.. - промълви вторият - А аз си мислех, че ние сме грешни.
- Как, значи, Гавраиле, било..
- Да не философстваме. Било си Писано.
- Аха. Значи, така значи.
- Точно - протегна се Гавраил - Давай да се връщаме горе, че ще настанат караници...
- Алелуя! - сподави усмивката си другият - Да се връщаме.

***

Небето над Сатаната се смрачи.
- Какво точно искаш да кажеш - обади се кисел Глас Господен - с тия небивалици за Словото, дето не било Слово, ами сакъз?
- Хайде де, господи - подсмя Дяволът - на различни езици ли говорим?

Божията въздишка катурна няколко айсберга.
- Аман от пишман капацитети!

За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1049






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 2440 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (17) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.