Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Extreme Engineering: Sky City (статия) - Дискавъри, Екстремно, Инженерни постижения, Любопитно
Extreme Engineering: Sky City

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 20 април 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

До къде стига стремежа на човека към екстремното? Честно казано до скоро си мислех, че границата лежи някъде около скоковете с парашут или бънджи, високите скорости или космическия полет. Благодарение на филмите на Discovery Channel – “Extreme Engineering” осъзнаваме че далеч не са там. Границата е отвъд чисто физическата страна на екстремното, отвъд адреналиновия приток, даже шок. Тя се намира в човешкото въображение, в идеята да се постигне това, което всички считат за невъзможно.

Спомняте ли си идеята за градове в градовете в SimCity? Чрез филмите на Дискавъри можете да видите, че тя далеч не е нова или оригинална. Плановете не само са осъществими, ами направени и се тестват. Голямото изпитание преди небесния град, небостъргача Тайпе 101 даже е в строеж. Дали е възможно да се осъществи, какви проблеми биха възникнали по време на градежа, по време на експлоатацията – японските инженери са помислили дори за това.

Чарът на подобни филми не е толкова в научната част, макар че тя е водеща. Притегателната сила е осъзнаването, че няма нищо невъзможно. Еднокилометрова кула, приютяваща девет нива от, на практика, жилищни квартали, с парк в средата и високоскоростни асансьори-магистрали и железници, които ги обикалят в околовръст. Подобна концепция само преди 50-тина години щеше да лежи отвъд границите на научното във фантастиката, а сега от година на година се доближава до реалността. Как точно ще стане е безспорно любопитно и Дискавъри определено са нацелили ваксата с формата.

Всъщност се оказва, че проблемът не е в самия градеж. Инженерните проблеми там са решени другаде, като ключа се намира на най-неочакваните места – например меката почва, върху която ще лежат тези стотици хиляди тона ще поддаде. Обаче това е била спънка и в градежа на моста свързващ континентална Гърция с Пелопонес. Тръби, забити в почвата увеличават стабилността на почвата. Логично като се замислиш, но определено не е лесно да се сетиш, още повече да реализираш с необходимата прецизност.

Така че къде да търсим спънки? Например тук – как обитателите на високите етажи да не получават морска болест? Поради все пак люлеенето на огромната конструкция тя е почти гарантирана – дори днешните небостъргачи, колкото и малки да са в сравнение с подобна конструкция имат амплитуда от няколко метра. Решението в Тайпе 101 не би работело в Небесния град, въпреки че разликата между половин и един километър не изглежда фрапантна (нищо че е два пъти). Решението обаче не работи, тъй като висящите контратежести би трябвало да заемат мястото за цяло жилищно ниво. А ако се направят активни? Което значи какво – при люлеенето те не само да противодействат, ами подемни, подобни на бутала механизми увеличават този им ефект допълнително.

Следващият интересен проблем, за който с ръка на сърцето си признавам – не бих се сетил, са пожарите. Как се гаси пожар на такава височина? Явно не е с пожарна кола, нито пък с пожарогасители и кофи вода. На ръка. Японците, като една от най-рационалните нации са си решили проблема със специални хеликоптери. Обаче разликата между обикновен небостъргач и Небесният град е меко казано голяма. От земята до небето, буквално. Проблемът не е в това, че хеликоптер не може да се вдигне на такава височина, нито че не могат да изгасят пожар, дори носейки само няколко тона вода. Обаче не и достатъчно бързо. Имайки предвид, че едно ниво прилича на купа, околовръста и е от жилищните помещения и в средата парк, с малък процеп над осеметажните човешки обиталища и следващата купа – конструкция, която изглежда капсулирана, но на практика не е. И макар и конструктивно да не е предвидено, се оказва, че вятърът, който е неизбежен при подобна структура, буквално „издухва” дима през процепите и осигурява онзи безценен промеждутък от време за овладяване на огнената стихия, без жителите да се задушат.

Другите десетки гениални и не толкова гениални решения съпътстващи изграждането на подобен инженерен гигант ще оставя в рамките на филма. В заключение бих искал просто да вметна, че да видиш, па макар и само на чертожнара дъска или като компютърни симулации подобна сграда, която обаче е на крачка от строеж е уникално преживяване. Преживяване покачващо адреналина не по-малко от любимото ми „надуване” по магистралата с 200, бънджи скоковете или плуването с акули.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202479#202479






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3268 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.