Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивият човек

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 17 април 2008.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

(популярна приказка от Северната провинция)

Старата жена се намести удобно, доколкото беше възможно до бумтящата печка и плъзна лукав поглед към врящото котле върху нея, което съдържаше дългоочакваната вечеря от заешко, горски гъби и зеленчуци. Беше началото на пролетта, но въпреки това нощите продължаваха да са студени в горите на Северната провинция, затова цялото семейство продължаваше да спи в общото помещение на каменната къща, събрано около металната грамада, в която огънят не беше спирал да гори през цялата зима. Не беше лек живота из тези гори, но така беше от столетия и жителите не се оплакваха, а продължаваха методично да се борят със суровото време, хищниците и постоянните апетити на империята да ги покори.

Две дечица, на не повече от шест годинки, но вече обрулени от работа и борба за оцеляване, влетяха през дървената врата и гонейки се, обиколиха няколко пъти кръглото помещението, докато накрая се стовариха около баба си и задърпаха кожената й дреха, искайки да им разкаже приказка. Донякъде доволна от вниманието, което получи, макар и неочаквано, и примирена с бавещата се вечеря, старицата примлясна няколко пъти, след което се втренчи в малчуганите и след кратък размисъл започна историята си:

“Всички вие знаете, че нощем децата и неомъжените девойки не трябва да се доближават до колибата с дърва. Знаете, че при всеки голям празник една пета от ястията, които се приготвят, трябва да бъдат занесени там и оставени до сутринта до вратата и всички вие знаете, че това е така, за да се умилостиви сивия човек. Той живее там и си търси невеста, а ако остане гладен, ще ви издебне и ще оглозга месата ви чак до крехките ви кости.”

Старицата направи многозначителна пауза и огледа с доволство настъпилото смущение и ужас. Дъщеря й, която се суетеше около печката понечи да каже нещо неодобрително, но аха отворила си устата, размисли и се върна към работата си.

“Но вие не знаете откъде се е взел сивия човек и защо живее тук. Затова слушайте внимателно и ще ви разкажа цялата история, така, както никой досега не я е чувал. Някога, много отдавна, когато предците ни за първи път се заселили по тези земи, животът не бил такъв, какъвто е сега. Горите били гъсти и пълни с гъби и диви плодове а стволовете на дърветата давали прекрасен материал, който много се ценял на юг от морския народ. Земята била плодородна, а желязото се намирало много близо до повърхността и навсякъде имало дивеч, и риба в реките. Затова нашите предци решили да се заселят тук и скоро из планините изникнали къща след къща, село след село. Да, животът бил песен тогава и песни огласяли горските поляни, защото девойките без страх обикаляли горите и събирали плодове и цветя.

Но най-меден бил гласът на Марона, приказно красива дъщеря на народа си и наречена да бъде съпруга на Лорис Високия, смел до безрасъдство, но сияен като слънцето младеж. Когато тя запеела, дивите зверове се укротявали и слушали в покой и сякаш дори поточетата започвали да ромолят по-тихо, за да може нищо да не нарушава хармонията на песента й. А пък той все скитал в непознати още земи, все напред и напред, за да търси най-добрия дървен материал и най-богатите железни мини. Хубава двойка били те двамата, радост за родителите си и за цялото село.

Но веднъж, когато Лорис бил навлязъл по-дълбоко от всякога в безкрайния лес, се натъкнал на поляна, обсипана с кости и остатъци от разни горски зверове, а тревата била изпотъпкана и имало следи от огън пред един кух пън. Кой би очаквал там, където човешки крак не бил стъпвал, да се намерят подобни следи. Всеки друг на негово място би се притаил или избягал, но Лорис не бил такъв, той седнал на земята и зачакал да си дойде стопанина на този скромен дом. За всеки случай брадвата му била под ръка, но където има огън, си мислел Високия, ще да е имало човек, а той вярвал в добротата на хората.

Не му се наложило да чака дълго, защото скоро измежду дънерите на огромните дъбове се показал силует на някакво създание, прилично на човек, но гротескно и много по-страшно. Прегърбеното създание имало ръце, два пъти по-дълги от на нормален мъж, с огромни длани и дълги нокти, а пъпчивото му лице било увенчано с огромен нос, от който се спускали сополи. Косата му била сплъстена и падала на проскубани кичури и цялата му кожа била сива, а срамотиите се клатушкали неприкрити. Страшна била тази гледка, на оцапаното с кръвта на току що убитите с голи ръце сърни създание, но Лорис не се плашел лесно и смело се изправил, за да посрещне домакина си.

Като го видяло, чудовището изквичало нещо неразбираемо, захвърлило плячката и се впуснало обратно към дърветата, за да се скрие. Високия извикал след него нещо успокоително, след което пак, докато накрая придумал създанието да се покаже.
- Кой си ти, добри ми горянино и откога живееш в този далечен край на кората?
- Ма-ру, Ма-ру – това било единственото, което излизало измежду кривите, зловонни зъби на създанието, но то явно разбирало какво му се говори.

Лорис споделил вечерята му, разказвайки за яките каменни къщи и металните сечива на народа си, за песните и смеха, и изобщо за това колко по-лек е живота, когато имаш себеподобни около себе си. Накрая останал да пренощува в кухия пън, докато създанието преспало отвън, а на следващата сутрин двамата поели заедно обратния път към селото на Дългия, където го очаквала неговата прекрасна Марона. Сивият човек се бил съгласил да отиде да живее при хората.

Но каква голяма грешка било това и как жестоко се отплатило състраданието на Лорис. Още с навлизането между първите къщи се събрала голяма тълпа, която сочела създанието и крещяла от ужас, а хрътките лаели. От подобно посрещане то сякаш още повече се прегърбило и заскимтяло жално своето си Ма-ру. Малко преди да избяга обаче, били наближили къщата на лорисовата годеница и до косматите му уши достигнала магията на маронината песен. Толкова прекрасна била тя за дивото същество, че то дълго стояло в захлас и не можело да помръдне. И ако песента на Марона била достатъчна, за да го убеди да остане при хората, то образът на прекрасната девойка още повече омагьосала Сивия човек.

Живял при Лорис близо два месеца грозния горски човек, но не могъл да свикне с удобствата на човешките домове и затова преживявал в колибата за дърва, където му било близко до стария дом. А прекрасната Марона всеки ден му носела храна, защото и тя била състрадателна като годеника си, а създанието не смеело да излезе от обиталището си. Но един ден, за нещастие, девойката се била захласнала в горската си разходка и съвсем забравила за Сивия човек, а той, като огладнял, превъзмогнал страха си подигравките и тръгнал по улиците на малкото селце.

Не трябвало много време, за да може прегърбената, несъразмерна фигура да привлече вниманието на месните дечурлига, а както знаем, вие, малки разбойници можете да сте много по-жестоки от възрастните, когато се подигравате на някого. Скоро създанието се оказало преследвано от голяма тълпа крещящи и хвърлящи по него камъни деца. Но най-голямата беля станала, когато Сивия се обърнал и захапал ръката на едно от децата, откъснал цяло парче месо и го сдъвкал. Дечурлигата мигом се разбягали, а съществото на свой ред се скрило обратно в колибата си.

Ала новината се разнесла, и начело с бащата на ухапаното дете, към двора на лорисовата къща се изсипала огромна тълпа, въоръжена с брадви и ножове и захлопала по портата. Лорис излязъл да разбере какво става, убеждавал ги, че съществото не е човекоядец и не е опасност за никого, дори рискувал собствения си живот, опитвайки се да усмири гневните си съселяни, ала напразно. Скоро тълпата била пред колибата и разбивала вратата, жадувайки кръвта на омразното грозилище. Но то не било там.

Не била в къщата си и Марона. Бягайки към гората, по пътя си Сивият човек срещнал девойката, която се прибирала, метнал я на рамо и побягнал още по-бързо към стария си дом. Лорис скоро разбрал, какво се е случило и без да губи време, взел огромния си лък и кочан със стрели, бойната си брадва и побягнал по следите на отвлечената си любима. Ужасна била сцената, която се разиграла някъде из непристъпните лесове на севера. Красивата девойка била успяла да се отскубне от прегръдката на чудовището, но любимия й видял между дърветата да бяга към него единствено Сивия човек. Спрял се, сложил стрела на тетивата и стрелял. Но смъртоносното острие пронизало собствената му годеница, оказала се на пътя му в последния момент.

Осъзнал какво е извършил, Лорис изстенал отчаяно и се нахвърлил върху сивото туловище, надвесено обляно в сълзи над бездиханото тяло на Марона с изваден нож. Борили се дълго, някъде там из лесовете, докато накрая вкопчени един в друг пропаднали в дълбока пропаст.

Но Сивият човек оцелял, и след като раните му заздравели се върнал в човешките обиталища, където живее в колибите, където складираме дърва. Продължава да търси девойка, която да има гласът и красотата на Марона и трябва да го храним редовно, защото инак ще излезе и ще изяде децата ни, за които полагаме толкова много грижи и любов.”

Старицата млъкна отведнъж, без предупреждение, след което използвайки зяпналите физиономии на внуците си, поднесе глинената си купичка към котлето, от което дъщеря й вече разливаше питателния бульон. Беше им разказвала тази история десетки пъти, но двамата разбойници продължаваха да я слушат внимателно, след което дни наред се сгушваха под кожите още от залез слънце и не смееха да си покажат носовете докато не се съмне.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202386#202386






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3426 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.