OpenTTD – клонинг на „Transport Tycoon” и още нещо...

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 26 август 2010.

Публикувано в Статии :: Игри

„Transport Tycoon Deluxe” без съмнение беше едно от крайно любопитните заглавия преди десетилетие и половина. Стратегическа игра, в която целта е да изградиш транспортна империя по въздух, земя и вода, да превозваш пътници и товари по най-добрия възможен начин, с оптимална печалба. OpenTDD по същество е оупън сорс версията на творението на Крис Сойер, с добавени именно онези елементи, които отсъстваха в оригиналната игра и... работеща на новите операционни системи.

Оригиналът всъщност имаше няколко основни проблема. От една страна програмният език, на който беше написан, я правеше несъвместима с модерните компютри, което без съмнение е доста сериозен минус за античните геймъри, които искат да си припомнят миналото. От друга дори последните свикнахме на по-солиден изкуствен интелект и повечко разнообразие, по-големи светове, в които можем да изгубим колкото се може повече от свободното си време. Тези два негатива са отстранени в OpenTTD.

Няма смисъл да се спираме на първият – играта работи. От потребителска гледна точка това изглежда достатъчно. Изкуственият интелект обаче определено е впечатляващ за безплатно издание. Дори дългогодишен маниак на тема „Transport Tycoon” бързо ще се сблъска с поне една (при случайно избирани съперници) компания, която започва да трупа зашеметяващи печалби и да завзема най-добрите дестинации.

Особено, ако играчът е свикнал на по-изпипана игра – бавно и напоително завземане на всички дестинации

Да продължим с продълженията

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 август 2010.

Публикувано в Статии :: Литература, На малкия екран

Всеки от нас е съжалявал поне веднъж в живота си, че дадена история, която ни е харесала, е достигнала до своя край. Спомням си след пети сезон на Андромеда, как прехвърлях различни варианти за продължение и колко съжалявах, че идеята, която не е изчерпана, няма да продължи. Спомням си обаче и как Скалзи продължи „Войната на старците” до точка, в която се замислих – дали нямаше да е по-добре просто да спре. Има безброй много примери и в двете посоки, но водещото, натрапващо се, впечатление е, че всеки път, когато се опиташ да разказваш една история прекалено дълго, достигаш до разочарование.

От чисто комерсиална гледна точка логика има дори да преминеш отвъд разочарованието. Поне докато не убиеш и последната частица надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Ние – зрители, читатели, сме си балами. Ще изгледаме цял сезон на Свръхестествено, че и ще зачекнем още един само за да се убедим, че нещата няма да отидат на добре. Което за продуценти, издатели и цялата комерсиална част на изкуството си е чиста проба печалба. В крайна сметка, те именно това гледат – кога печалбите спадат под зададената граница и

Реймънд Фийст: "Полетът на Нощните ястреби"

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 12 август 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Накратко, “Полетът на Нощните ястреби” е поредната глава от епичната история на борбата между доброто и злото в приказния свят на Микдемия. Още в края на предишната трилогия - „Конклав на сенки”, видяхме, че настоящият проблем, пред който са изправени Пъг и компания далеч не е приключил. Така че бе видно, че сагата ще има своето продължение, в което героите на американския писател ще се изправят срещу лудия некромант Лесо Варен и още по-голямото зло – десатите. И тъй като Фийст досега не ни е разочаровал, резонно очакването беше по-скоро с позитивен нюанс.

И действително, за първата книга от „Войната на Мрачния” може да се каже, че не ни разочарова. В нея се запознаваме с нови, симпатични герои, сблъскваме се със стари врагове, надникваме в политическите интриги, които съставят политиката на Велики Кеш, изобщо – всички индикации за нова приятна за четене трилогия са налице. Тук е обаче моментът да погледнем отвъд текущата книга и да погледнем към продълженията й, които вече излязоха.

А там нещата определено не изглеждат особено добре. Въпреки че “Полетът на Нощните ястреби” е едно доста обещаващо начало, за тези, които не искат да се разочароват в последствие трябва да отбележим, че краят е доста по-постен от това, което сме свикнали да виждаме от американския майстор на фентъзи романите. Като че ли все пак дори неговото мащабно въображение е възможно да се изчерпи. Поне това ни говори фактът, че Фийст така и не успява да намери място на

Станислав Лем: "Звездни дневници"

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 28 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Когато стане дума за автор, за когото е изписано всичко, което може да бъде написано, казано всичко, което може да бъде казано и дискутирано всичко, което може да бъде дискутирано трудно бихме могли да измъдрим нещо ново. Така че всяко едно материалче посветено на „Звездни дневници” на Станислав Лем, би могло да се изчерпи със заглавието, името на писателя и факта, че иде реч за пълното издание. И това би било напълно достатъчно, за да провокира интереса на запаления любител на доброто четиво.

Тук някъде би трябвало да приключи и тази статия, ако авторът и не си представяше леко ироничната крива усмивка, на леко оплешивяващия си главен редактор, който заявява, че подобни уводозаключения не се броят за завършен материал. Така че, нека преминем към въпроса „какво са „Звездни дневници”? Накратко сборник разкази, забавни, иронични, леко пародийни, от които читателя добива усещането за някаква по детски закачлива шеговитост към жанра научна фантастика. Всичко това от един от най-големите в същия този жанр, а именно – Станислав Лем.

Всъщност бихме могли да кажем, че закачки и шеги в „Звездни дневници” можем да видим към почти всяка институция на човешкото общество – модата, маркетинга, науката или дори туризма, а даже и самото общество като такова. И именно това прави сборника интересен – защото е близък, защото иронизира и ни кара да се смеем на неща, които понякога приемаме твърде сериозно. Но и защото под всичко това посочва реални проблеми и

Реймънд Фийст – "Гневът на лудия бог"

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 27 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Понякога е наистина трудно да се коментира автор, който ти допада. Още по-неприятно е, когато още от самото начало на човек му се налага да започне с изречение като: „Гневът на лудия бог”, книга трета от новата поредица на Реймънд Фийст – „Войната на Мрачния” наистина ме разочарова. Но за съжаление действителността, макар и в онова нейно субективно измерение, което наричаме собствена гледна точка, рядко би могла да бъде изменена. Така че – симпатичен или не, американският писател този път не ни поднесе това, което знаем и очакваме от него.

Остава естествено въпросът защо. Известна предвидимост в книгите на Фийст винаги е имало. Тъй като обикновено иде реч за една и съща схема – непознат враг, когото по малко опознаваме, за да открием, че всъщност си е същото добро старо проявление на злото. Доброто побеждава, ама не съвсем и се впускаме в следващия цикъл на борба между двете крайности. Поредицата „Войната на Мрачния” съвсем естествено е изградена на същия принцип. Но...

Допреди читателят да се сблъска с тези последни три книжки от майстора на фентъзи жанра, очакванията винаги са били за сблъсък с любопитна история, вихрещо се приключение, драматични моменти и неочаквани обрати. Сега обаче виждаме излишни сюжетни линии, които не допринасят с нищо към фабулата, герои, сами по себе си симпатични, които обаче авторът си няма и идея къде да дене, и стари, отдавна заровени муцуни, пръхващи се на белия или по-точно мрачния свят за трети пореден път.

SciFi Series: The Gates [Premiere]

Автор: Ангел Генчев, петък, 23 юли 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Вещици, вампири, върколаци. Ако трите модни "в"-та по някаква случайност не са ви втръснали трайно, или поне не още, поредното предложение идва от страна на ABC под наименованието "The Gates".

Последното всъщност се оказва името на доста лъскаво и подозрително стриктно охранявано поселище, където се нанася – в ролята на новия шеф на местната полиция – бившето ченге с малко мътно минало Ник Монъхан, заедно със своето семейство. Това, което им предстои да открият обаче е, че повечето от милите им съжители крият в килера една или друга свръхестествена тайна.

За съжаление, в тази насока, поне за момента, "The Gates" няма какво особено да предложи дори и на съвсем не заклетите почитатели на подобен тип продукции. Даже да оставим настрана страхотното изтъркване на мистиката като жанр през последните години, сериалът просто следва отдавна установените канони без намек за оригинална идея. И ако има нещо, което дава известна надежда за промяна, това е фактът, че градчето очевидно се пръска по шевовете от нехора, измежду които току виж изскочило нещо по-рядко срещано – макар че пък на фона на относително постното оформление не изглежда като да е заделен бюджет за подобни екстравагантности, а и практически половината от заявените епизоди вече изтекоха.

Извън свръхестественото, поредицата все пак отбелязва по някоя червена точка. Първите четири епизода са доста динамични, с приятно бързо темпо, и отварят изненадващо голям брой сюжетни

SciFi Series: Haven (2010) [Premiere]

Автор: Ангел Генчев, сряда, 21 юли 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Това лято се оказа порядъчно оскъдно откъм премиерни серии, особено на фантастичния фронт, където броим едва две нови заглавия. От тях пък само едното привлича по-сериозно внимание, а дори и при него предпоставките за добро шоу подлежат на известна дискусия.

Последното споменавам, всъщност, изрично заради авторството на Стивън Кинг. Име от този калибър автоматично придава специфична тежест на продукцията, но пък не бива да забравяме, че Кралят на ужаса със сигурност е най-ухажвания от филмовите творци писател на всички времена – през последните двадесет и няколко години едва ли ще се намери повече от една, през която да не е екранизиран, а напоследък се натрупват по четири-пет опита годишно. И сигурно ще да е поне малко тъжно да си автор на бестселъри, когато се окаже, че лентите по твои новели или разкази в голямата си част не струват и пукната пара.

"Haven" обаче не попада точно в това експериментално, минно поле. Относително далечно базиран, при това върху един от не толкова възторжено приетите романи на Кинг – "Колорадеца" – сериалът придобива доста собствен вид. Историята запраща поредната опърничава, цапната през устата и доста симпатична агентка на ФБР – по които признаци явно ги подбират – някъде из дебрите на Мейн, където пасторално градче става свидетел на повече от странни явления. Отгоре на всичкото, тя очевидно е

Мъдростта на растенията: Смокиня

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, понеделник, 19 юли 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Прародината на смокинята можем да търсим сред планинските райони на Древна Кария, една от областите в Мала Азия. Днес това растение е широко разпространено из цялото Средиземноморие и субтропиците. То е едно от най-рано култивираните от човека растения, някои изследователи дори приемат, че е първото. Расте под формата на дърво, което може да достигне до 8-10 метра височина или като храст при по-хладен климат. Стволът на смокинята е гладък, покрит със сива кора. Корените и са мощни, имат голяма възстановителна способност. Листата са едри, с наситено зелен цвят. Смокинята е двудомно растение – мъжките и женски съцветия са разположени върху отделни дървета. Това е едно дълголетно растение – познати са екземпляри на възраст повече от 300 години.

Хранителните качества на плода на смокинята определят и голямото значение, което е имала за изхранването на населението. В древността, когато хората не са разполагали със захар, набавянето на необходимите количества за организма е ставало чрез консумацията на плодове. Особено голям дял в този процес се падал на смокинята. Това е едно от растенията, които човек започва да използва в най-дълбока древност - свидетелства за това се откриват на територията на древен Египет и Шумер. Плодовете на растението били употребявани както сурови, така и изсушени.

Познати са и лечебните качества на смокинята. В народната медицина се използват както плодовете, така и листата и. Отвари от тях намират приложение при