SciFi Series: K9

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 11 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Малко е чудно от страна на Дисни Интернешънъл да твърдят, че "K9" практически нямал нищо общо с "Доктор Кой". Или ако го намират за напълно в реда на нещата, може би следващата резонна стъпка е да префасонират леко R2D2 - хем давността, популярността и функциите що годе съвпадат - и да пуснат в ход серии, които ама въобще и по никакъв начин не са спин-оф на "Междузвездни войни". Пък ние ще се направим, че сме им повярвали. Да не говорим, че робопесът дори се появява в оригиналния си тенекиен вид в дебютния епизод, било то за кратко, и все така продължава, както през цялата си досегашна история, да се озвучава от Джон Лийсън.

Но нека все пак с разбиране и усмивка си затворим очите пред опцията "базиран на персонажа на..." - ако не за друго, понеже е най-малкият проблем на новата продукция. Самите и достойнства са повече от скромни, и филмчето трудно промъква нещо интригуващо, камо ли пък забавно.

Самият сюжет, поне до момента, е издържан по най-скучния възможен стереотип, съшит набързо (а и отгоре-отгоре) с абсолютна праволинейност, шепа алогизми, припряност, досадни персонажи, бездарен диалог, никаква обща постановка, и за капак - всичко това абсолютно повтаряемо във всеки отделен епизод, излязъл до момента. Като последното всъщност на свой ред тъне в мътилка, тъй като премиерата уж бе миналия октомври, серията всъщност май не е стартирала, а де факто дори в YouTube се намират епизоди - на унгарски, но очевидно от същата поредица.

"Дивна" - изгубеното детство на изгубената планета

Автор: Ал, четвъртък, 11 март 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Последният колективен роман на „Светлини сред Сенките” за мое най-голямо учудване се оказа чиста доза постапокалиптична фантастика. Тийнейджърите от Казанлъшкия фентъзи клуб този път са оставили всички митологични създания, населяващи различни измислени планети, и насочват писалките си към нашата собствена Земя... или по-точно към ерата след нейния екологичен крах. Планетата ни вече не съществува, а Луната се е разцепила на два огромни къса, наименувани на Шекспировите Ромео и Жулиета.

Спасилото се човечество се е консервирало в десетки космически станции, разпилени из пределите на бившата орбита на Земята, и също като двата астеороидни отломъка на Луната се е разделило на Северна и Южна станция. Имена, откраднати от стария свят, без смислова употреба в космическото им битие, но предзнаменуващи назряващ сблъсък. И някъде там по средата на безличния мрак се рее най-елитната космическа академия на човечеството. В тази академия плахо пристъпват близнаците Стас и Дивна. Той – устремен към върховете на военния пилотаж, тя – погълната от романтични мечти.

Дивна е именно аутсайдерът, който не може да намери своето място между сивите стени на академията и апатичните си колеги. Всекидневното и битие се изписва със сухи лекции за миналото на цивилизацията им, скучна теория и постоянни опити за унищожаване на различното у нея. Именно образователната система се оказва месомелачката за мечти и Дивна е момичето, което неминуемо е заплашено или да попадне

Българско и родно: Масленица

Автор: Жеко Найчов, сряда, 10 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Масленицата е едно от немалкото традиционни нашенски ястия, на което продуктите са му лесни, приготовлението обаче - не. Ще ми е трудно да опиша идеално точно как се прави, и то по една силно специфична причина - тя е явен пример за кухня, сътворена и еволюирала в условия на хронично мизерстващ народ, който в стремежа си да разнообрази трапезата си е измислял всевъзможни вариации върху едни и същи продукти.

Продукти:
- брашно
- мая
- сол
- вода
- свинска мас
- пръжки, яйца и сирене (опционално)

Съставките на масленицата де факто се покриват с необходимото за приготвяне на обикновен хляб (брашното, водата, маята и солта) с единствената добавка - свинската мас (наистина, най-добре ако имате и пръжки). На тази основа могат да се прибавят и сирене и яйца за разкош, но те не са задължителна съставка. Не давам пропорции, защото всичко се прави на око.

Маята се разтваря в хладка вода с малко захар и сол и се замесва с брашното и още вода на обикновено тесто като за хляб. Меси се продължително - докато стане еднородно тестото, след което се оставя да втаса и се премесва наново. Разделя се на топки, от които се разточват кори като за баница, но малко по-дебели.

От този миг нататък започва специфичната част. Разточената кора се разстила на масата, намазва се с предварително разтопената мас и се поръсва с пръжки. Може да се сложат и сиренето и яйцата, ако са предвидени.

Суеверията: Сирените

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 10 март 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни

В гръцката митология, сирените са зли същества, примамващи моряците с прекрасния си глас с цел да ги погубят. Визията им варира в зависимост от дадения автор или художник, който ги изобразява, но при всички положения представляват гротескни полуптици, полужени. Броят им също е различен, като от две или три могат да достигнат цяло множество.

Сирените са споменати от Омир при премеждията на Одисей. Преминавайки покрай острова им, хитрият военачалник наредил на подопечните си да запушат ушите си с восък, а самия него да завържат за мачтата, като не го освобождават в никакъв случай преди да отмине опасността - толкова голямо било любопитството му да чуе неземната им песен. Сходно препятствие срещат и Язон и неговите аргонавти. На тяхна помощ обаче се притича Орфей, съумявайки да изтръгне толкова божествена мелодия от струните на своята лира и да изпее толкова красиви песни, че да заглуши дори омайния глас на сирените.

Всъщност, трудно може да се обясни това, което разказват легендите - сирените се срещали само по най-отдалечените морски краища, назовавали всеки от моряците по име, а песента им докарвала и най-здравия морски вълк до пълно изглупяване, оставяйки само звуковите му възприятия.

В митологията, разбира се, обяснение за това има - като чеда на речния бог Ахелой и някоя от трите музи, сирените наследяват едновременно стихийния нрав на баща си и божествения глас на майка си. Дали обаче има и нещо повече зад това, освен

Beyond Sherwood Forest (2009)

Автор: Ангел Марчевски, вторник, 09 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Отвъд Шеруудската гора (2009)

Лъкове, качулки и зелени чорапи - затова се сещам, когато някой заговори за легендарния Робин Худ. Всъщност, историите за всеизвестния благороден крадец са се предавали от човек на човек, като едра шарка, още в средновековна Англия. Надали обаче някой е подозирал, че през двадесет и първи век, същите тези легенди ще се комерсиализират и продават, отново и отново, докато не бъде изцеден и последният цент от горкия Робин. И това ако не е ирония.

На мен самия отдавна ми е втръснало от филми по темата. А и като изключим класическите ленти и „Мъже в чорапогащи”, екранът прелива от нискокачествени, нискобюджетни и/или зле режисирани филмови адаптации. Да не говорим за няколкото силно безмозъчни сериала, поне един от които дори анимационен. Съществуват и няколко тъпоумни компютърни игри със същото заглавие, където можете да се превъплътите в ролята на добронамерения обирджия. Че и някои дори още по-крайни "фантазии", които по-добре да не споменаваме.

Та, ето ни отново пред екрана, слушайки старата песен на нов глас и надявайки се да видим древния символ на благородството в нова светлина. Това, което ме шокира най-силно, бе присъствието на дракони още в първата сцена. Режисьорът Питър ДеЛуис, който иначе има доста добър опит в телевизионната фантастика, с малко или повече участие в трите заглавия "Старгейт", "Светилището", "Андромеда" и пр., изглежда е преценил по някаква напълно неизвестна

30 Rock

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 08 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

“30 Rock” се превърна в един от любимите сериали на критиката отвъд Океана. Сред престижните отличия личат шест награди „Златен Глобус” и рекорд от 22 номинации на последните награди „Еми”. Впечатляващата визитка засили любопитството ми към продукцията на Тина Фей и, след три сезона и половината от четвъртия, с чиста съвест мога да кажа, че това действително е един от най-добре скроените комедийни сериали през последното десетилетие. Без да поставя нова летва или да прелива от оригиналност, “30 Rock” е многопластова лента, която съчетава различни образи и истории, подплатени от добри сценаристи и режисьори, които го превръщат в подходящо забавление за широк кръг зрители.

Сериалът е базиран до голяма степен на личните впечатления и опит на Тина Фей като сценарист и актьор в „Saturday Night Live”. Историята се върти около подобно фикционално шоу на живо по NBC, снимащо се в сградата на General Electric (собственик на телевизията), намираща се на „Рокфелер Плаца” № 30 (От тук “30 Rock”). Водещ персонаж е главният сценарист Лиз Лемън (Тина Фей), а основни сюжетни линии са от една страна взаимоотношенията и с екипа от разюздани писачи и разглезени актьори, от друга – с ръководството на компанията, представлявано най-вече от Джак Донаги (Алек Болдуин). На фона на дивото професионално ежедневие се разгръщат, разбира се, и несгодите в личния живот на героите, злободневни теми като кариеризъм, сексуалност и меркантилност. Нищо ново под слънцето, но голяма част от чара

Пълнена празнична птица

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 06 март 2010.

Публикувано в Статии :: Кулинария

Не, че празникът е някакво задължително условие, но подобни по-засукани произведения на кулинарното изкуство обикновено изискват някакъв повод. Всъщност, като се замисля, осми март е вдругиден, което е идеален случай за господата да запретнат ръкави и да включат в действие виртуозните си готварски умения. Следващото предложение със сигурност ще изисква поне малко от тях.

Първият, съвсем логично произтичащ въпрос е какво разбираме под птица. Това ще трябва да бъде някой по-едър представител на домашните пернати, от порядъка на кокошка или пуйка в напреднала възраст. Все пак, искаме да имаме къде да пълним. От друга страна, и по-голяма бройка пилета или да речем пъдпъдъци също биха свършили добра работа, предоставяйки възможност за наистина красиво оформление на готовото ястие - а както знаем, храната трябва да носи наслада на всички сетива, в това число и на очите.

Основна и критична стъпка представлява предварителната обработка на птицата. В зависимост от възрастта и големината можем да минем с леко мариноване, не толкова леко мариноване или предварително сваряване, включително и под налягане, за да си гарантираме, че крайният резултат ще е годен за ядене. Респективно, за лека марината предлагам бутилка вино и бутилка бира, соев сос, около супена лъжица, също толкова зехтин, един изцеден лимон, десетина зърна черен пипер и два-три дафинови листа, както и задължителната сол.

Ако смятате, че животното възнамерява да се опъва, е

Possession (2009)

Автор: Ангел Генчев, събота, 06 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

"Possession" сериозно предполага да е лента на ужаса - и със завръзка, и със сюжет, и със заглавие дори - та чак е малко изненадващо, че така и не прелива в предвкусваната история на тема нощта на щастливите земеделски сечива или нещо от близката околност. Сюрпризът обаче далеч не се оказва неприятен. Филмът е доста умело изработен, и макар и да не повдига адреналина до някакви върхови нива, съумява да поддържа напрежение и, като цяло, се гледа доста приятно.

Предстои ни запознанство с младото семейство на Джесика и Райън - най-обикновени хора, със съвсем делнични проблеми, изключая един - доста буйния и леко откачен райънов брат Роман, с когото им се налага да съжителстват. След доста странен пътен инцидент обаче, и двамата братя изпадат в кома, а когато Роман излиза от нея, най-шокиращо, изглежда сякаш носи личността на брат си.

Допълнително нещата се усложняват от и без това силно обтегнатите отношения между Джесика и девер и, престъпното му минало, влошаващото се състояние на съпруга и - въобще, твърде много неясноти и недоверие свръх и без това твърде невероятната и мистична размяна на съзнанията.

Последващият развой на събитията може би не е най-изненадващият възможен, за сметка на което обаче "Possession" печели червени точки с изпълнение. Без да е особено действен, филмът е изпълнен в изключително добро темпо, липсват някакви мудни или отегчителни моменти, и във всичките си осемдесет и няколко минути се гледа