Cop Out (2010)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 18 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Скатавки (2010)

Ако ви е много домъчняло за ленти от типа на "Полицаят от Бевърли Хилс", последното заглавие на Брус Уилис идва тъкмо навреме, за да попълни липсата. Или накратко казано, "Скатавки" е най-новата сред онези не особено остроумни, не точно криминални, но все пак весели полицейски комедийки, запълващи без усилие час и нещо свободно време.

За целта, естествено, първо ще ни е нужна двойка леко щурави ченгета, което довежда до срещата ни с детективите Монро (Уилис) и Ходжис (Трейси Морган). Първият - отслужил ветеран, разведен и на път да ожени щерка си, вторият - гонен от параноята, че жена му изневерява. Но пък и двамата запалени любители на криминални филми, което пък ги предизвиква да разиграват луди спектакли пред заподозрените.

Така или иначе, двоицата набързо се оказва отстранена от длъжност за пореден път, което на свой ред влошава и без това нерозовото финансово положение на Монро, комуто предстои да се охарчи безбожно за предстоящата сватба, принуждавайки го чак да продаде безценната си бейзболна картичка. Която обаче бива открадната, намесват се и мексикански гангстери, а от там нататък... добре се сещате какво се случва.

Че филмчето е безбожно клиширано едва ли има нужда да споменавам изрично, само бързият преглед над сюжета е достатъчен, за да го установи човек. Но въпреки това "Скатавки" като цяло се е получил. Ще да се дължи на приличния брой попадения при лафовете, постоянно

Agora (2009)

Автор: Ангел Генчев, сряда, 17 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Агора (2009)

Алехандро Аменабар си е изградил име на човек, охотно заемащ се с предизвикателни сюжети, и макар и не толкова многобройни, филмите му по правило са интересни. И в първия си опит в историческото кино, чилиецът отново не изневерява на себе си, спирайки на доста възлов, дори преломен момент в развитието на човешката цивилизация - падането на последния бастион на Античността и възхода на ранното християнство, епоха на безмилостни религиозно-политически схватки, предшестваща при това друго особено значимо събитие, разделението на Римската империя. Всичко това представено чрез може би последната фигура, олицетворяваща златната ера на философската мисъл - Хипатия от Александрия.

Всъщност, освен всичко друго, темата е и донякъде щекотлива, поставяйки конкретно християнството в светлина, в която рядко го виждаме. Но пък трябва ли да бъдем коректни към историята, в онези си ранни години, в борбата си за оцеляване и налагане, то с нищо не е по-малко жестоко от останалите религии - а и съвсем неотдавна е получило голямото си призвание и подкрепата от страна на римския престол. С други думи - непритежавана до момента, но жадувана власт. За съжаление, довела не само до поредното унищожение на едно от чудесата на античния свят, но и на огромно количество от неговото наследство, що се отнася до разбирането на заобикалящия ни свят.

И бих казал това, че Аменабар е заложил на реалната историческа картина единствено придава

The Road (2009)

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 17 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.

„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е политически или национален привкус. Цялата лента е наситена с чист, груб реализъм. Може да се каже, че събитята протичат доста монотонно, но затова пък автентичната и много силна атмосфера ще ви забавлява по своему в течение на цялото приключение. За самия сюжет няма много какво да се каже, без да започна да преразказвам сценария, пък и самите повратни моменти не са толкова много на брой. След всяка сцена обаче, режисьорът е добавил по ретроспекция, запознавайки ви с миналото на главните герои.

„Пътят” засяга някой безсмъртни екзистенциални дилеми и социални спорове. В жестокия постапокалиптичен свят всеки се бори за оцеляване без оглед цената. Индивидът не може да

Edge of Darkness (2010)

Автор: Ангел Генчев, вторник, 16 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Поне на пръв поглед, "Edge of Darkness" следва да бъде доста силна продукция. Сценарист е отличеният с Оскар за "От другата страна" Уилям Монахан, режисьор - добре познатият поне от двете си ленти за агент 007 и двете постановки на Зоро с Антонио Бандерас Мартин Кемпбъл, а в главната роля най-сетне се завръща Мел Гибсън. И отгоре на всичко това, филмът е базиран на едноименната английска серия от средата на осемдесетте години, наградена в шест отделни категории от Британската филмова академия и смятана за един от особено добрите трилъри с екологичен привкус, заснемани въобще.

При тези предпоставки, или може би точно на техен фон, лентата се оказва малко изненадващо повърхностна. Цялата история се завърта около Том Крейвън (Гибсън), детектив от бостънската полиция, пред чиито очи бива застреляна дъщеря му. Първоначалната версия обаче, че покушението е насочено срещу него, отпада относително бързо, а Крейвън установява, че в дъното на историята стои нелегално производство на оръжие, група активисти и - някак неизбежно - твърде големите корпоративни интереси, за чиито челюсти отделните хора са нищожни хапки.

Не, че от подобна постановка не излиза филм - всъщност, "Edge of Darkness" се гледа, но не носи някакво особено удовлетворение. Действието реално се движи изцяло от желанието за мъст на главния герой, което води до доста двойнствен резултат - наистина, темпото е доста добро, но за сметка на това целият фон остава почти изцяло скициран и

Brooklyn's Finest (2009)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 15 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Бруклинските стражи (2009)

Ако наистина дълбоко желаете да погубите два часа от живота си, идеалният кандидат е пред вас. Не си спомням кога за последен съм гледал толкова отегчителен полицейски филм, пък и в жанра дори третокласните заглавия предлагат ако не друго, то поне малко престрелка или преследване. Всъщност, олово има и тук, особено в кулминацията, но за целта трябва да първо издържите два часа пълна скука, а доколко това си струват някакви си десет минути патаклама - преценете сами.

Проблемът на "Бруклинските стражи" е, че една събираща се сигурно в петнадесетина минути предистория, която отгоре на всичко не е и толкова впечатляваща, е разтегната, разкъсана и пръсната като пъзел върху невероятно много екранно време. Или, по-точно - три такива. Разполагаме с трима дългогодишни и несвързани помежду си блюстители на реда, всеки от които със свой собствен проблем - на Еди (Ричард Гиър) най-сетне предстои пенсия, след дългогодишна и не толкова блестяща служба, Сал (Итън Хоук) изнемогва финансово, докато семейството му всеки момент се очаква да се разшири допълнително с двойка близнаци, а къщата отдавна им е отесняла, а на Танго (Дон Чийдъл) предстои развод, докато междувременно той отчаяно се опитва да се измъкне от продължителната си работа под прикритие. И същевременно, можем да видим накъде ги тласка всичко това - най-вече Сал, който е на път да се превърне в мръсно ченге. С което общо взето се изчерпва почти всичко, което може

Alice in Wonderland (2010)

Автор: Ангел Генчев, неделя, 14 март 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Алиса в Страната на чудесата (2010)

На всички ни е ясно, че жичките на мисловния механизъм на Тим Бъртън са свързани по доста необичаен начин. Така че още в момента, в който се зае с Алиса, спокойно можеше да зачеркнем досегашните опити приключенията и да бъдат пренесени на екран - хем че те никак не са малко през последното повече от столетие. Просто гаранцията за нещо неортодоксално е налице.

Още тук ще си позволя леко лирично отклонение. Двете творби на Луис Карол от края на по-миналия вече век се славят с какво ли не, но разбираемостта, поради една или друга причина, определено не е едно от пространно диспутираните им качества. Споменавам го обаче не с цел някаква дискусия, а с оглед това, че от излизането на лентата насам Бъртън отнася най-сериозна критика именно по отношение факта, че неговата Алиса всъщност не е точно Алиса, и до голяма степен не носи духа на оригинала. Което, наистина, е вярно. Дали обаче е повод точно за негодувание е малко по-различен въпрос.

Това, което американецът е направил, е да изреже до кокал най-чудатите и несмилаеми епизоди, заедно с отделни герои дори, след което е инжектирал остатъка със солидна доза последователност, получавайки, в крайна сметка, една горе-долу нормална, и - най-вече - напълно проследяема приказка. Което, трябва да призная, аз самият заменям без да се замисля дори за миг и за най-брилянтната сцена на танцуващи стриди.

Всъщност, самото действие се

How I Met Your Mother

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 14 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

След финала на „Приятели” и пръсването на многолюдната му аудитория, комедийните сериали изживяват разцвет. Поради голямата пъстрота от всевъзможни продукции, трудно е зрителят да открие нещо, което наистина си струва, което е действително оригинално, различно, или поне интересно и по негов вкус. Няма еднозначен отговор дали „Как се запознах с майка ви” е от точно този тип, затова прочетете и преценете сами.

Сериалът започва по доста интересен начин, през 2030 г. Баща на две деца решава да им разкаже историята за това по какъв начин се е запознал, и впоследствие оженил, с майка им. Което е началото на своеобразната нарация (разказвач е Боб Сагет), която предхожда по-голямата част от епизодите и задава тона на серията. След което сериалът се връща две десетилетия назад, където младият тогава Тед Мозби (Джош Реднър), обещаващ архитект, търси своята половинка в живота. В тази задача помощ оказват най-добрите му приятели и гаджетата от колежа – особено бъдещия адвокат Маршал и детската учителка и художник Лили. По-късно към групата се присъединяват и очарователната канадска репортерка Робин и стилният женкар Барни. С обединени сили, компанията се бори от една страна с несгодите в личния си живот, от друга – с взаимоотношенията помежду си.

„Как се запознах с майка ви” стартира с невероятен първи сезон. Болезнено клишираната идея за търсенето на идеалната половинка всъщност е реализирана перфектно и става свързващо звено между иначе ясно

Battlefield: Bad Company 2

Автор: Ангел Марчевски, неделя, 14 март 2010.

Публикувано в Статии :: Игри

От оскъдица на игри не можем да се оплачем, особено пък онези, в които целта е избиване на нещо. Може би пък хората сме доста деструктивни по природа, поради което и подобни игри не само се харесват, но се и играят масово. А както знаем, търсенето определя предлагането, и ето че излезе новото „хитово” заглавие - “Battlefield: Bad Company 2”, чадо на майсторите в жанра EA Games.

Да си призная, аз самият очаквах мултиплеър-ориентирана игра - както, всъщност, повечето от поредицата Battlefield - и сингъл кампанията ме изненада порядъчно. Но пък приятно. Олд скуул като мен обичат понякога да разцъкват самостоятелно, и е хубаво, че EA все пак са се присетили и за нас - колкото и новото хардкор геймърско поколение да се оплаква, че не му се отдава поредната възможност да се коли в мрежа.

Тук ще се превъплътите в поредния редник, член на елитен отряд US командоси. Първата мисия е своеобразен увод – отвежда ви насред Виетнамската война, като мисията ви е да спасите някакъв професор, всъщност изобретател на поредното ново супероръжие. Истинският екшън обаче започва в наши дни, когато злите руснаци тръгват към световно господство с помощта именно на въпросното WMD (ОМУ).

Малко глупавичко, нали. EA обаче имат навика да превръщат всичко неамериканско в олицетворение на универсалното зло, и колкото и да е посредствена - а и морално остаряла - подобна идеология, от компанията продължават да я влагат в почти всяко едно свое заглавие. Като