Най-разпространените заблуждения: Блуждаещият огън

Автори: Ангел Марчевски, Ангел Генчев, понеделник, 08 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Популярни

Блуждаещите огньове са едно от необикновените явления, впечатлявали човека от дълбока древност. Известни още на римляните, които ги наричали ignis fatuus, скитащите пламъци, видими по здрач или разсъмване над блатните местности, пленявали човешкото въображение, превръщайки се в обект на разнообразни легенди и дори първоизточник на такива.

Феноменът се наблюдава в различни части от света, но въпреки това на най-широко разпространение на митове, свързани с него, се натъкваме в Европа – както в континенталната и част, така и на Британските острови. Най-често се свързва с различни вариации на блуждаещи души и злонамерени мъртви, от по-масови - като духове на непокръстени или мъртвородени деца - до съвсем конкретни, и като личности, и като цел, от типа на идентичните легенди за Ковача Уил и Прокълнатия Джак (съответно, с английски и ирландски произход). И в двата случая, нежелани както в Рая, така и в Ада души биват осъдени да скитат вечно из земните селения, подлъгвайки обикновените хора с помощта на въглен от адските огньове.

Именно тези двама дават както едно от популярните наименования на блуждаещите огньове, така и първоизточника на популярните тиквени фенери, осветяващи Празника на Вси Светии. Will-o'-the-wisp ("Уил с факлата", също "Факлата на Уил") е ненапълно похристиянчения вариант на легендата, при който блуждаещият огън примамва заблудения навътре в блатата, оставяйки го изгубен насред тях. Съответстващи митове, изключая Дявола

Артър Кларк и Фредерик Пол: "Последната теорема"

Автор: Иван Атанасов, понеделник, 08 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Математика, извънземни със странни имена и още по-странни намерения. Политика и академичен дух. Война и мир. По двойки звучат почти абсурдно, а представете си какво става, когато ги налеете целокупно в една не чак толкоз дебела фантастична книга. Отговорът би съвпаднал с очакванията, с които човек би подходил към "Последната теорема" – турлюгювеч с гарнитура от небесни кули. И би бил грешен, още повече щом иде реч за заглавие на двама от най-бележитите фантасти не само на нашето време – Артър Кларк и Фредерик Пол, успяващи от всички тези поотделно забавни, но уж невъзможни за комбиниране компоненти да забъркат хомогенна смес, с качества, които ни позволяват да я наречем вкусно ястие за душата. При това без никакво колебание.

Книгата проследява живота на едно момче - Ранджит Субраманиан, превръщащо в мъж - математикът, доказал по разбираем начин теоремата на Ферма. Онази, последната и най-знаменита. Мъж с напълно окомплектовано семейство - жена, дъщеря и син, мечтаните от всекиго няколко, но за сметка на това добри приятели (при това влиятелни) и съдбата да се сблъска лице в лице с първият контакт от някой си вид. Звучи обнадеждаващо, макар че сме длъжни да отбележим, че Кларк и Пол съвсем методично проследяват в една сюжетна линия житието на младия Ранджит, където съвсем не липсват вълнуващи ситуации, наистина, на извънземните – в друга, поднесена ни накратко, наръсена по краищата на първата, та да не забравим, че все пак четем фантастика, и ги сблъскват за

Manimal - The Darkest Room (2009)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 08 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Музика

Manimal - The Darkest Room
2009, AFM Records

Line-up:
- Samuel Nyman - vocals
- Henrik Stenroos - guitars
- Richard Mentzer - drums
- Pether Mentzer - bass

Tracklist:
1. Shadows; 2. The Darkest Room; 3. Living Dead; 4. I Am; 5. Ordinary Man; 6. Human Nature; 7. Spinegrinder; 8. Dreamers and Fools; 9. The Life We Lived

Поредната прясно излюпена банда от севера, ще си кажете, и поне отчасти ще се прави - не само, че Скандинавието е бастион на здравия звук, но и произвежда формации със завидно темпо. Всъщност, шведите от Manimal не са точно ново явление. Групата е формирана още през 2001 г., но продължително време предпочита да се изявява концертно, да пуска демо-записи и да изчиства звука си. Както се оказва - подход доста удачен, тъй като миналогодишният им дебют "The Darkest Room" е наистина приятна изненада за любителите на хеви метъла.

Точно мелодично хеви, както биват определяни скандинавците в систематиката на тежката музика, може би не е най-коректното определение - въпреки, че донякъде обобщава музиката им. Стилът им в общи линии е доста опростен, или поне на пръв поглед - повече ритъм, почти никакви инструментални експерименти, малко пауър вокал, китари, които в отделни парчета ми оставиха кой знае защо индустриален привкус, и иначе приятни сола там, където се намират. Същевременно, нито твърде тежък звук, нито прекомерно скоростно темпо.

From Paris with Love (2010)

Автор: Ангел Генчев, неделя, 07 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

От Париж с любов (2010)

Люк Бесон и екшън-трилър - комбинация, доказвала се неведнъж през годините, водейки до рафинирано адреналиново удоволствие. И макар и участието на фронтмена на френското кино в конкретната лента да е по-ограничено, бидейки само автор на изначалния кратък разказ, формулата както обикновено сработва. Още повече, че на режисьорския пулт е Пиер Морел, а общите заглавия на двамата далеч не са едно или две, в това число "Транспортьорът", "Дани Кучето", "Предградие 13" или "Твърде лично".

С други думи, идеално знаете какво да очаквате, и поне в случая предчувствието изобщо няма да ви изневери, като остават единствено дребните детайли. Джеймс Рийс (Джонатан Рис Майерс) е служител към американското посолство в Париж и уонаби-таен агент, от време на време получаващ по някоя дребна задачка от типа на подмяна на автомобилни номера - като не може да се каже, че изпълнението им е сред най-силните му черти. Нещата обаче вземат рязък завой, щом на сцената излиза старата хрътка Чарли Уекс (Джон Траволта) - врял, кипял и силно налудничав същински агент, към който Рийс бива набързо прикрепен. И така, след кратка прелюдия, голямата патаклама започва, а сред гилзите падат наркотрафиканти, улични бандашори, терористи и въобще всичко, което има неблагоразумието да се изправи насреща и може да поеме нужното количество олово.

Разбира се, това не значи, че "От Париж с любов" е напълно лишен от сюжет, дори взема някой

Рей Бредбъри: "Нещо зло се задава"

Автор: Добромир Александров, петък, 05 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Литература

Излязла през далечната 1962 г., книгата "Нещо зло се задава" е вече достъпна за българския читател. Какво можем да кажем по този повод? Като за начало - трудно е да се ревюира творба на автор от калибъра и със стила на Бредбъри. Дори определянето на жанра е трудна работа. Дали е фантастика, хорър или може би е нещо по средата?

А всъщност има ли някакво значение? Особено когато говорим за едно от най-влиятелните заглавия на ХХ век, получило отражение дори в творчеството на мрачния гений Стивън Кинг. Едва ли ще е пресилено ако кажем, че именно концепциите заложени тук от Бредбъри стоят в основата може би най-популярното хорър произведение – „То”. Така че освен да дадем някоя податка относно сюжета, да споменем кое е най-впечатляващото в романа и да преминем към заключението, нищо друго не ни остава.

Накратко, „Нещо зло се задава” е приказка за приятелството, за вечната борба между доброто и злото, за скритите човешки копнежи и кошмари. Приказка, която завладява емоциите, изостря сетивата, променя мирогледа. Приказка за обикновения човек, в която всичко е илюзия и всичко е реалност. Арена на действието е малък град някъде в Средния запад. Главни участници са две тринадесетгодишни момчета - Уил и Джим, родени с две минути разлика в нощта на Вси светии. На 24 октомври, в 3 часа през нощта, в тяхното градче пристига странен пътуващ панаир, собственост на мистър Дарк. Изгаряни от любопитство, двете момчета се скриват и наблюдават мистериозната му

Ringo Starr - Y Not (2010)

Автор: Ангел Генчев, петък, 05 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Музика

Ringo Starr - Y Not
2010, Universal

Line-up:
- Ringo Starr - drums, lead vocals
- Joe Walsh - guitars, vocals
- Dave Stewart - guitars, vocals
- Steve Dudas - guitars
- Benmont Tench - keyboards
- Don Was - bass
- Michael Bradford - bass guitar

Tracklist:
1. Fill in the Blanks (feat. Joe Walsh); 2. Peace Dream (feat. Paul McCartney on bass); 3. The Other Side of Liverpool; 4. Walk With You (duet with Paul McCartney); 5. Time; 6. Everyone Wins (re-recording, originally released in 1992); 7. Mystery of the Night (feat. Richard Marx); 8. Can't Do It Wrong; 9. Y Not; 10. Who's Your Daddy (feat. Joss Stone)

Струва ми се, не съм слушал нещо от соловата кариера на Ринго Стар, при все че тя наброява вече петнадесет албума, издадени през последните четиридесет години. Или поне не специално - все някое отделно парче няма как да не е преминавало покрай ушите ми.

Всъщност, с ръка на сърцето, още в началото мога да си призная, че поправеният вече пропуск все още не ми се струва толкова фатален, въпреки че "Y Not" е много приятна за ухото тава. Както би трябвало да се очаква от някогашния бийтълс, слушателят получава хармонична доза класически рок, предимно акустичен и не особено претенциозен в някое конкретно отношение, но иначе ведър като цялостна атмосфера. Като това е съчетание, в което и при най-яростно желание нищо лошо не може да бъде

Everybody's Fine (2009)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 04 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Всичко ни е наред (2009)

През последните години Робърт де Ниро сякаш поотстъпи от голямата сцена. Не, че направи слаби изпълнения, дори си партнира отново с Пачино, но все пак две продължения, две анимации, шепа второстепенни и една-две противоречиви роли, с което почти се изчерпват участията му през новото хилядолетие - определено не е онзи актьор, при който всяко ново заглавие се превръщаше в задължително. И може би му трябваше точно силна драматична лента, та да напомни, че е едно от най-сериозните имена в киноиндустрията.

Дали обаче точно това е филмът е малко по-спорно. "Всичко ни е наред" е елегантна като изпълнение, приятна за гледане и емоционална житейска драма, но не се нарежда точно сред онези, които ще се помнят години наред. Накратко, Франк Гуд, отскорошен вдовец, прави опит да възстанови поизлинялите и дори разкъсани с времето връзки с отдавна израслите си четири деца. Поканите му за семейно събиране обаче биват последователно отклонени под един или друг претекст, и в крайна сметка, въпреки разклатеното си здраве, Франк се решава на продължително пътешествие, с крайна цел - да посети всяко едно от тях.

Естествено, съвсем не всичко е наред, нито се е развило наред, и му предстои не една изненада, малко от които приятни. Лентата умело балансира върху всички онези малки тайни, премълчавания и спестени думи, чието натрупване обаче с времето разтваря все повече бездната между някога близките хора - водейки

Alvin and the Chipmunks: The Squeakquel (2009)

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 03 февруари 2010.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Алвин и Чипоносковците 2 (2009)

И ето ни отново, пред поредната захаросана семейна комедийка, в очакване на разпускащо забавление. Разбира се, и сега ще бъдем залети от убийствено сладки анимационни животинки (както се разбира още от заглавието), като този път ще да са катерички. Всъщност, неанимираните животински видове и без това май се изчерпаха, та не можем да очакваме и силна оригиналност в това отношение. А това, което прави продукцията по-различна, е комбинирането на анимационен и игрален филм.

Хронологически, събитията се развиват след приключенията от предишната част, в когато бандата на трите катерчока се бе превърнала в световна сензация. Този път, след като неволно хоспитализират агент-детегледача си Дейв (Джейсън Лий) и милата лелка, която би трябвало да се грижи за тях в кризисни ситуации, Алвин, Саймън и Тиодор остават под грижите на 20-годишния племеник на Дейв – Тоби (Закари Леви). Проблемите им обаче едвам започват. На всичкото отгоре, тримата пухкави беладжии трябва да отидат на училище, оставяйки настрана музикалната си слава (или поне така изглежда). В гимназията тримата намират много фенове, както и няколко противници, естествено, а в един момент се оказва, че трябва отново да хванат китарите и да излязат на сцена - с цел да съберат необходимите, солидни 25000$ за финансиране на училищната музикална програма, заплашена от закриване.

В сблъсъка на бандите, катериците се изправят срещу групата